Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Братята Вахтиян се бяха разделили на смени, за да направят списък на новопристигналите продукти и го предадоха на Сесилия. Настояха тя и Арн да дойдат в мелницата, за да им покажат новото си изобретение. Яков го беше измислил и начертал. В ковачницата Марк го беше превърнал в реалност от желязо и стомана.
И двамата отдавна ги бил занимавал въпросът как да се използва наличната хидравлична енергия за задвижването на трион. Тази енергия кара например мелничните колелата да се въртят. Пред невъзможността да превърнат това въртеливо движение в праволинейно, каквото е движението на бичкията, се замислили за създаването на кръгъл трион. Отначало срещнали трудности при постигането на такава форма, защото ако металната режеща лента захапела косо, дори и съвсем леко, то тя веднага се късала или се нагорещявала при допира с дървото. Накрая успели да постигнат въртене на лентата в правилна отвесна повърхнина, а зъбците да устояват на топлината при триенето. Възникнали обаче други трудности. Оказало се невъзможно предназначеният за рязане дънер да бъде избутват с ръка срещу триона поради голямото съпротивление. Тогава направили подставка върху жлебове в земята, с чиято помощ да избутват дънерите. Подът обаче се оказал неравен. Когато преодолели и тази пречка, се появили нови.
Сега вече смятаха, че са отстранили всички пречки. Повикаха Гуре и групата му. Само са няколко мига те нарязаха от един и същи дънер и пред смаяния поглед на Арн четири гладки, като обкова на кораб, дъски.
Когато Сесилия ги попита за какво служи сега това остроумно приспособление, двамата братя й отговориха, че то произвежда дървен материал за подовете на сградите в Арнес, а след това, без съмнение, и за тези във Форшвик, защото грубо одяланите греди, върху които стъпват сега, може спокойно да бъдат подменени с нещо по-добро. Предварително обаче ще трябва да се осигури количеството дървени дъски, които да съхнат през зимата и следващото лято. Чак след това ще може да се оценят подобренията. Направата на под с такива дъски ще изисква десет пъти по-малко време за труд отколкото реденето на плочи.
Това, впрочем, беше само първият трион, който да подели енергията на мелничното колело с мелничните камъни от различна големина. След построяването на мелничния канал, както и на още колела, би могло да се инсталират и други циркуляри. Така, според двамата братя, ще се икономисва много работно време и ще може да се реже много повече дървен материал, отколкото е необходим за собствените им нужди.
Арн приятелски ги потупа по гърба и им каза, че подобни нововъведения по отношение на инструментите са като злато за Форшвик, но също и за създателите си.
Следващата седмица Арн посвети една цяла сутрин заедно с Али и Мансур на упражнения по езда, които докараха и момчетата, и конете до пълно изтощение. Следобед тренираха с лък и меч — първо сами, после заедно с тримата си млади оръженосци. Арн беше изковал мечове без остриета, но и така на момчетата те им се струваха съвсем истински. Прибягна до множество опити преди да направи всеки от предназначените за момчетата мечове с необходимото за тренировка тегло, тъй като те нямаха същата мускулна сила. Накара да им направят също и мрежести ризници, но Сесилия определи това като детинщина, защото кой би могъл да си представи тези толкова млади момчета тръгнали на война.
Леко засегнат, Арн й обясни, че и през ум не му е минавало за истински бойни действия. Желанието му е момчетата да свикнат да се придвижват облечени в тези тежки средства за защита. А в отговор на въпроса й дали те няма бързо да пораснат, за да им се правят сега такива скъпи доспехи, я увери, че след тях ще дойдат други такива момчета и в края на краищата във Форшвик ще разполагат с много тренировъчни оръжия и с всякакъв размер рицарски брони.
Тези му думи подтикнаха Сесилия към размисъл. Беше сметнала, че от добра душа и от неспособност да каже не, Арн беше приел да се грижи за момчета. Но ето че сега видя цели редици мечове и ризници, окачени по стените с номера отгоре също като седлата в конюшнята. Тази картина я накара да потръпне.