Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ръкавите на бялата ѝ риза бяха навити до лактите, а косата - сплетена. От портупея ѝ висяха Голдрин и някакъв дълъг нож. Готова бе за тренировка. И толкова нетърпелива да я започне, че енергията около нея почти жужеше.
Лоркан я пресрещна, слизайки по тясното стълбище.
Също облечен за тренировка, Белия трън я чакаше наблизо. Предпазливостта в очите му подсказваше достатъчно на Лоркан: принцът нямаше представа какво имат да обсъждат.
Младата кралица скръсти ръце.
- Възнамеряваш ли да плаваш с нас до Терасен?
Непотребен въпрос за толкова ранен час призори, както и взимайки под внимание факта, че бяха насред морето.
- Да.
- И да се биеш на наша страна във войната?
- Определено не отивам на онова място заради приятния климат.
В очите ѝ просветна шеговитост, независимо че лицето ѝ остана сериозно.
- Тогава ето как ще действаме.
Лоркан зачака списъка със заповеди и изисквания, но кралицата просто продължи да го наблюдава. Шеговитостта в погледа ѝ постепенно отстъпи място на нещо твърдо като стомана.
- Бил си генерал на Майев - подхвана тя и Елида се обърна към тях. - Но вече не си и това те прави силен елф, в чиято преданост не вярвам. Армията на Майев вероятно се придвижва към континента. Затова, както се досещаш, не мога да ти позволя да останеш в кралството или на кораба ми, при положение че си способен да подаваш информация на Майев само и само да си възвърнеш благоволението ѝ.
Той отвори уста, засегнат от арогантния ѝ тон, но Елин продължи:
- Смятам да ти отправя едно предложение, Лоркан Салватер. - Тя потупа с пръст голата кожа между лакътя и китката на едната си ръка. - Положи кръвната клетва пред мен и ще си свободен да обикаляш земите ми.
Фенрис изруга зад тях, но Лоркан почти не го чу заради бученето в главата си.
- И какво точно - скалъпи накрая - получавам аз от тази уговорка?
Елин надникна през рамо. Към Елида, която ги зяпаше с отворена уста. Когато върна очи към него, непробиваемата ѝ арогантност бе посмекчена от състрадание.
- Ще те допусна в Терасен. Това получаваш. Но не аз решавам къде в границите на кралството ми ще живееш.
Не решаваше тя. Нито пък той. Решаваше тъмнокосото момиче, вперило недоумяващ поглед в тях.
- А ако откажа? - осмели се Лоркан.
- В такъв случай ти забранявам достъп до кралството ми и те свалям от този кораб. Все пак залогът са ключовете, а и армията на Майев плава след нас. - Състраданието не напусна очите ѝ. - Не се сещам за друг начин да спечелиш доверието ми.
- Но ще ми дадеш да положа кръвната клетва?
- Не искам нищо от теб, и ти не искаш нищо от мен. Единствената заповед, която някога ще ти дам, е онази, която отправям към всички жители на Терасен: да бранят кралството и народа ни. Ако си наумиш, живей в колиба в Еленови рога... твоя си работа.
Говореше откровено. Искаше от него само да положи кръвната клетва, да се врече, че никога няма да вреди на кралството ѝ, и в замяна щеше да му даде свобода. А откажеше ли... Повече нямаше да види Елида.
- Нямам друг избор - каза тихо Елин, за да не я чуят другите. - Не мога да рискувам Терасен. - Ръката ѝ оставаше протегната към него. - Но и не бих ти отнела нещо също толкова ценно за теб.
- Не съзнаваш обаче, че това вече е непостижимо.
Тя пак се усмихна леко и надникна през рамо към Елида.
- Постижимо е. - Тюркоазените ѝ очи сияеха, като ги върна към него, и по лицето ѝ грееше мъдрост, която може би не беше забелязал досега. Лице на кралица. - Повярвай ми, Лоркан, постижимо е.
Той закъта надълбоко надеждата, изпълнила гърдите му, чужда и нежелана.
- Терасен няма да оцелее в тази война, тя няма да оцелее без твоя помощ.
И дори кралицата пред него да жертваше безсмъртния си живот, за да изкове Ключалката, да спре Ераван, кръвната клетва на Лоркан да брани кралството ѝ щеше да остане.
- Ти решаваш - повтори тя.
Той си позволи да надзърне към Елида, колкото и глупаво да беше.
Тя стоеше с ръка на гърлото и с опулени от смайване тъмни очи.
Ако кралицата говореше искрено, нямаше значение дали Елида пак щеше да му предложи дом в Перант.
Имаше значение единствено, че ултиматумът на Елин Галантиус беше сериозен: Лоркан бе твърде могъщ, а предаността му - твърде мъглива, за да му позволи да пътува с нея, да влезе свободно в кралството ѝ. Щеше да го прокуди, да го задържи вън от Терасен въпреки прииждащите пълчища на Ераван, и то за да избегне всячески заплахата откъм гърбовете им: Майев.
А Елида нямаше да преживее войната, ако всички те загинеха.