Хюрем. Московската наложница

Всяка сутрин жените първо ходеха на хамам. Въпреки увещанията Хюрем не прие да я къпе цяла армия прислужнички. Разрешение да влизат в хамама, докато тя беше там, имаха само Мерзука и Сетарет калфа. Наместваше се до курната, обливаше се с гореща и студена вода и опитваше от различните храни и изстудените шербети, които Сетарет донасяше.

След като се измиеше хубаво, идваше ред на обезкосмяването, а това тя мразеше най-много. Най-трудно свикна с този турски обичай. Или може би — с това предпочитание на Сюлейман. Жената трябвало да бъде без косми! Щом е така, защо са ѝ дадени от Господ?

Щом всичко това приключеше, идваше ред на уроците. Учителите се редуваха един след друг. Поне Сюлейман вече не се смееше на турския ѝ, както преди. А може би беше свикнал. Бяха започнали да си говорят повече на турски. Обаче с писането[67] имаше голям проблем. Това засукано писмо бе истински кошмар за нея. Съсипваше се, когато някои вечери султанът вземаше мастилницата и дивита[68] в ръце и се опитваше да учи Хюрем на писмо. Побъркваха я собствените ѝ преструвки, че уж отдава цялото си внимание на урока. Всъщност Хюрем жадуваше за любовните наставления на султан Сюлейман.

В часа по музика обаче нямаше равна. Вече свиреше невероятно на канун. Само че няколкото мелодии, които изпълняваше, не докосваха сърцето на Хюрем. Що за тъжни и тежки песни бяха това? Канунът беше много хубав струнен инструмент. На Хюрем много ѝ харесваше да свири на него. Пръстите ѝ летяха по струните, а нещата, които сама решаваше да свири, според нея ставаха по-добре от произведенията, на които учителят по музика се опитваше да я научи с думите:

— Владетелят ни много ще хареса това семаи[69].

Нейните мелодии бяха игриви, енергични и най-важното — пълни с живот.

Извън уроците имаше още две неща, които Хюрем не забравяше.

Всеки ден, без изключение, се отбиваше в отделението на наложниците. Сядаше с момичетата в харема и си говореше с тях известно време. Това отначало се струваше странно на останалите — каква работа има единствената любимка на самия султан в отделението на наложниците? Може би идваше, за да разбере нещо, да провери какви ги вършат там? Но когато Хюрем помогна да разрешат проблемите на едно-две момичета, съмненията мигом се разсеяха. Дори и девойките, които до вчера от злоба злословеха по неин адрес при всеки удобен случай, започнаха да казват:

— Хюрем хасеки се оказа съвсем различна. Изобщо не прилича на Гюлбахар.

Всъщност целта на Хюрем бе да се обкръжи със симпатия, но и да наблюдава новодошлите девойки и да провери дали сред тях има някоя толкова красива, че да грабне окото на Сюлейман. Ако някое момиче представляваше потенциална заплаха, тя задължително намираше някакъв начин да се справи с нея.

Второто място, където Хюрем хасеки се отбиваше всеки ден, без изключение, бяха покоите на Хафса султан. Целуваше ѝ ръка, доближаваше я до главата си и питаше възрастната жена как е.