Илиада [bg]

та от Олимп да не влезе във битката някой всевечен: Феб Аполон далномерец премного обича троянци. Бързите кораби щом защитиш, завърни се при мене, двете войски остави да се бият отново в полето. [95] Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне! Нито един от троянци дано не избегне смъртта си, също и никой аргиец, а двамата ний да останем, за да съборим сами крепостта на свещената Троя.» [100] Тъй си говореха дружно Ахил бързоног и Патрокъл. А пък Аякс не изтрая, от чести стрели притесняван: планът на Зевс и троянците славни сега го сломиха с удари. Край слепоочника светлият шлем му ехтеше с гръм страховит, а безспирно той беше замерван [105] в самия обръч на шлема: умора почувствува в лявото рамо — с него той винаги носеше щита си бляскав. Троянци, хвърляйки много стрели, не можаха дори да го мръднат. Дишаше често и тежко Аякс, а потта му течеше струйно по цялото тяло: не можеше дъх да поеме. [110] Вече отвред се натрупваха нови беди към бедите. Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски, как на ахейските кораби огънят първо попадна! Хектор наблизо дотича и рязко удари Аякса с меча си тежък във дългото копие, с дръжка от ясен, горе до плътния връх и отсече му острото жило. [115] Копие, вече безвърхо, размаха Аякс Теламонов: медният връх надалече със звек отлетя на земята. Трепна Аякс безупречен, познал в това божа намеса: всичките планове в боя преряза му Зевс далногръмец, силно желаещ победа сега на троянци. Отстъпи [120] мигом Аякс, а троянци захвърляха огън нестихващ. Пламъкът неугасим се разпръсна по бързия кораб. Кърмата лумна в пожар. И тогава Ахил богоравен двете бедра си заудря и тъй на Патрокла продума: [125] «Бързай, Патрокле божествен, прославен във бой с колесници! Виждам с очите си буйния огън сред кораби в стана. Само дано ги не вземат и пътя за бягство отрежат! Въоръжавай се скоро, аз сам ще ти свикам войската.» Каза така, а Патрокъл облече се в мед заблестяла. Първо на своите пищяли той два наколенника сложи, [130] хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани. Върху гърдите си после надяна и ризница здрава, бронята пъстра и звездна на бързия внук на Еака. Меча му сребърногвозден със ремък преметна през рамо, сетне пое във ръката си щита огромен и плътен. Върху главата си мощна положи шлем, вещо направен, [135] с гребен от конска опашка, която се вееше страшно. Взе си две копия яки, които му точно прилягат. Само не взе той огромното копие на Еакида — [140] тежко и твърдо, което не можеше никой ахеец в боя да мята — Ахил благороден го хвърляше само, копие, дето бе Хирон предал на баща му Пелея от върхове пелионски за сигурна смърт на герои. Автомедонт бе накаран да впрегне веднага конете, най-много него Патрокъл почиташе, но след Ахила мъжеубиец, че бе му най-предан при вражия напор. Автомедонт му запрегна в ярема конете крилати — [145] Ксанта и Балия, дето летяха подобно на вятър. В тучна ливада пасейки стадата си край океана, харпия страшна, Подарга, конете роди от Зефира. [150] Трети към впряга бе включен отличният в бягане Педас. Нявга Ахил го доведе, взел Еетионова Тива. Педас бе смъртен, но тичаше както конете безсмъртни. А пък Ахил обикаляше вред мирмидонци и всички пращаше да си надянат в палатките своите доспехи. [155] Както неистови вълци със сила безмерна в гърдите, хванали вдън планината огромен елен-виторожец, стръвно го ръфат — муцуните техни от кръв са червени, в глутница тръгват тогава към извора синкавоструен, [160] с тънки езици отгоре те лочат водата обилна, после започват да бълват съсирена кръв от елена. Те са безстрашни по дух и с подути от плячка кореми; тъй първенци и водачи от сбраните там мирмидонци идваха шумно при смелия спътник на внука Еаков. [165] А пък Ахил всепобеден сред тях се изправи припряно, карайки в боя да влязат коне и мъже щитоносци. Бързите кораби бяха на брой петдесет, със които беше пристигнал при Троя висока Ахил боголюбен, верни гребци петдесет192 при веслата на всеки седяха. [170] Тури петима водачи, войската навред да командват, сам пък стоеше начело на всички със власт най-голяма. Водеше първия отред Менестий, герой пъстробронен, син на реката Сперхей, със води от небето направо.193 Него роди Полидора, Пелеева щерка прекрасна, [175] спала със бога Сперхей — със безсмъртен, макар да е смъртна, според мълвата обаче — със Бора, сина Периеров. Бор се ожени за нея, заплащайки откуп безчетен. Водеше втория отред във боя юначният Евдор: