Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— По-добре, откакто напуснахме океанските води — отговори Арарис.
Тави поклати глава.
— Онези неща, които тя направи. Много мощно призоваване. Срещата с акулата… Никога не съм чувал някой да се движи във водата така. Ние летяхме толкова бързо, че мислех, че пръските ще ми срежат кожата.
Арарис се намръщи.
— Не помня много.
— Тя те излекува, без да използва вана.
Очите на Арарис леко се разшириха.
— Тя… не го спомена.
— Веднъж видях лейди Плацида да прави нещо подобно — тихо прошепна Тави. — Но само това. Искам да кажа, знам, че Исана е много умела лечителка, дори в сравнение с гражданите, но това е вече втория път, когато прави нещо толкова грандиозно, че излиза извън границите на лечителството.
Арарис бавно кимна.
— Нещо като това, как е накарала една малка река да излезе от бреговете си малко преди Втора калдеронска.
— Точно. Това, което направи там, не беше съвсем ново за нея. Но това със сигурност е повече от всичко, което е правила. Повече, отколкото си е мислела, че е способна да направи, сигурен съм.
Арарис забарабани с пръсти по дръжката на меча си.
— В много случаи ти наистина не знаеш на какво си способен, докато не опиташ. Познавах доста хора, притежаващи голям талант в призоваването на метал, но по някаква причина те не го използваха — той сви рамене. — Колко често някой се е опитвал да хвърли атакуваща акула върху пиратски кораб, Тави?
Тави криво се усмихна на Арарис.
— Ти я познаваш по-дълго от мен — каза той тихо. — Виждал ли си някога нещо подобно? Нещо, което би подсказало, че дарбата й за призоваване може да е по-значителна, отколкото някой би си помислил?
Арарис поклати глава.
— Искаш да попиташ дали баща ти е казвал нещо по въпроса.
Тави отмести поглед, внезапно смутен.
— Ами. Да.
Арарис скръсти ръце на гърдите си и дълго замълча.
— Беше отдавна. И… дълго време се опитвах да не мисля за това.
— Но ако все още помниш нещо…
Арарис вдигна ръка и затвори очи.
— Веднъж. Когато говорихме за това какво би казал Секстус, когато разбере за Исана. Баща ти тъкмо ме беше информирал за намерението си да се ожени за нея и… — Арарис погледна Тави и младият мъж усети проблясък на неловкост и срам, излъчващ се от сингулара. — И аз му казах, че той, враните да го вземат, ще съжалява, ако направи това. Гай няма да има нищо против едно или две копелета, които обикалят наоколо — родът им никога не е бил особено известен с плодовитостта си. Но със сигурност ще има планове за жена за Септимус. Той би предпочел тя да е не само изгодна политически, но и да е умела в призоваването, за да запази силата на управляващата династия.
Тави въздъхна.
— Не питам какъв съвет си дал на баща ми за мен, Арарис. Кървави врани, човече, познаваш ме много по-добре. Просто ми отговори какво е казал.
Арарис кимна.
— Той каза, че Исана е надхвърлила очакванията му. И също така, че нейните способности ще бъдат неприятна изненада за Гай — въздъхна той. — Но той не беше длъжен да говори за нейното изкуство на призоваване.
— Изглежда така е и направил. Какво друго би могъл да има предвид? — попита Тави.
— Нямаше много хора, способни да устоят на Септимус, но тя беше една от тях. Ако тя смяташе, че той греши, му го казваше. Без да спори, просто така, но… той би могъл да накара повечето хора да вървят заедно с него само с помощта на силата на личността си. Не можеше да се справи единствено с Исана. Тя никога не повишаваше глас, никога не се конфронтираше явно с него, но никога не отстъпи нито на инч — Арарис сви рамене. — Тави, баща ти никога не е залагал много на фурии, когато ставаше дума за важните неща.
— Но никога не му се е налагало да се справя без призоваване — каза Тави.
— Да, така е — Арарис се намръщи още повече. — Но… Тави, не знам дали знаеш това. Но Дом Гай винаги е бил надарен… не с дарба за пророчество, не точно. По-скоро с интуиция, далновидност, които надхвърлят рамките на онова, което може да се обясни като проста мъдрост.
Тави се намръщи.
— Никога не съм чувал за това.
— Това не е нещо, за което се говори — каза Арарис. — Септимус беше особено… интуитивен. Той просто небрежно споменаваше неща, които ще се случат седмици или месеци по-късно. Майлс записваше думите му. Да ги провери. Понякога Септимус дори не си спомняше какво е казал. Не мисля, че това беше нещо, над което имаше контрол.