Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Ерен кимна на Тави и се измъкна от кораба сред моряците, като с лекота се смеси с шумната тълпа.
Демос погледна Тави.
— Ти няма ли да отидеш?
Тави погледна залязващото слънце.
— Малко по-късно.
— Аха — каза Демос и кимна. — Радвам се, че човекът ти се разплати с моя боцман.
— За какво се разплати? — попита Тави.
— Някои хора имат странна представа за чуждата собственост — каза Демос. — Смятат, че могат да я вземат или унищожат и че това е тяхно право. Ти ще ми платиш за тези вериги.
— Направих ти услуга.
— Виждаш какво имам предвид, когато говоря за странна представа? — каза Демос. — Това е моята печалба.
— Не, не е така — каза Тави. — Ако беше преди всичко роботърговец, твоят кораб щеше да вони много по-лошо и щеше да имаш повече вериги.
Демос сви рамене.
— Работих за търговец на роби, преди да купя „Слайв“. Парите са добри, но миризмата не ми харесва. Но въпреки това такива курсове се случват. Аз превозвам всякакви видове товари.
— Хората — каза Тави — не са товар.
— Момчетата, които печелят от това във всички южни пристанища, изглежда няма да се съгласят с теб — сухо каза Демос.
— Всичко се променя — каза Тави. — Робството също си отива.
Демос присви очи и внимателно се взря в Тави за доста дълго време. Накрая каза:
— Засега това не се е променило. Ще ми платиш за тези вериги.
Тави хвърли поглед към Демос.
— Или какво? Ще вдигнеш котва и ще ни оставиш тук?
Очите на Демос се превърнаха в процепи:
— Моля?
— Какво ще направиш, ако не се съглася? — продължи Тави. — Какво ще стане, ако не платя, ще ни оставиш тук и…
Тави никога не беше виждал как Демос използва меча си. Той просто се появи като продължение на ръката му. Това, което го шокира, беше, че собствената му ръка реагира също толкова бързо и острието му срещна острието на Демос, преди то да докосне Тави.
Тогава дъските на палубата под краката на Тави се надигнаха и го подхвърлиха във въздуха на шест, осем фута, изваждайки го от равновесие. Той размаха ръце и пльосна по задник. Една от дъските на палубата рязко се изви като върбова клонка и като последва ръката на Тави, държаща кинжал, болезнено я прикова към дървената повърхност на палубата.
Демос пристъпи напред и заби меча си на палубата между краката на проснатия Тави на не повече от два инча от слабините му. Капитанът изръмжа и клекна, така че очите му да са на едно ниво с очите на младия мъж.
— Аз си заработих парите — каза той с тон, изпълнен с тиха ярост. — Това означава, че си върша работата. Навреме. Разбра ли ме?
Тави просто го гледаше шокирано. После промърмори:
— Корабът. Целият кораб е една дървесна фурия.
— И тя е моя — каза Демос. — И ти ще ми платиш за всякакви щети на моята собственост, докато пътуването приключи.
Зад капитана Тави видя босия Арарис безшумно да се приближава с меч в ръка. Когато се приближи, намерението се виждаше ясно по лицето му.
Внезапно вратата на кабината се отвори със страшна сила, удари Арарис в рамото, просвайки го на палубата в неловка поза.
— И кажи на твоя майстор на меча — продължи Демос, чиито очи дори не се откъснаха от Тави, — че ако отново извади меча си срещу мен, трябва да има достатъчно мозък, за да не го прави на борда на моя кораб.
Демос се изправи, извади края на острието от дъските на палубата и го прибра. Обръщайки се към Арарис, той каза:
— И двамата знаем, че ще ме победите в честен бой.
Арарис бавно стана и прибра меча си. Той кимна леко на Демос.
— Кога за последен път сте участвали в честен бой?
Демос направи кратък жест към палубата и дъската, която държеше ръката на Тави, се изправи и го освободи, връщайки се в изходното си положение.
— Според мен на дванадесет. Никога не съм виждал смисъл в това. Приятен ден, господа.
Тави изпроводи с поглед отдалечаващия се Демос и поклати глава.
— Добре ли си? — попита тихо Арарис.
— Той е опасен човек — каза Тави.
Арарис разтърка рамото си и се намръщи в безмълвно съгласие.
Тави погледна слънцето.
— Още един час и ще е достатъчно тъмно да тръгнем. На улица Занаятчийска има хан. Ще бъдем там, докато не получим всичко необходимо. Тави се намръщи и понижи глас. — Как е тя?