В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Уизаго прехапа устна и не каза нищо.
— А що се отнася до оповестяванията, какво ще кажеш за Отане-атуа? — Туахангата спря, обърна се и застана пред Уизаго с ръце на хълбоците.
— Къде? — принцът бе объркан.
— Мястото, което наричате Огромната гора. Помниш ли? Или подобните предателски деяния срещу беззащитни села са тъй многобройни, че не си правиш труда да им помниш имената? Защото ние не забравяме!
— Брат ми бе сурово наказан за стореното.
— Както и селото Отане. Но поне брат ти заслужаваше това, което получи.
— Приятелю, многократно сме обсъждали тези болки! Страхувам се, че един ден отново ще се сражаваме с мечове, наместо с думи. Не разбирам света ти, признавам открито, но нямам нищо против него.
— Не е достатъчно! — сопна се Те Туахангата. — Земята е наша! От морето до пустинята, от полето до планината, от почвата до земята. Наша! Ала вие разрушихте духа ни, принуждавайки ни да живеем в оградена гора. Искате ни удобни за контролиране, така че да не можем да сторим нищо непредвидимо. Държите земите и богатствата ни в дланта на ръката си! — изплю се на земята. — И пак сте недоволни. Има ли нещо, което не ще заграбите?
Това дойде в повече на принц Уизаго. Ръката му се стрелна към дръжката на меча — преди някой от Аркимм да може да се намеси, той скочи напред. Ала тъкмо това Те Туахангата бе искал и очаквал. Подири и изтегли бойната си тояга, изсвистяла към незащитената глава на Уизаго.
Или по-точно, където се бе намирала тя секунда по-рано. Сега Уизаго държеше острието си на инчове от гръдта на Те Туахангата, а тоягата на Туа висеше над ухото на Уизаго.
За един миг всичко бе застинало, докато Аркимм се осъзнаят.
Никой от двамата не помръдваше, бе ясно, че всеки един от тях би могъл да убие другия веднага.
Хауфутът се раздвижи с подчертана бавност, пристъпвайки между противниците.
— И двамата сте мъже на честта — тихо рече той. — Свалете оръжия.
Никой от противниците не реагира.
— Отнема по-голяма храброст да последваш разума пред страстта — настоя хауфутът. — Казвам ви, за доброто на всички, свалете оръжия!
Принц Уизаго прибра меча в ножницата. Те Туахангата не помръдна.
— Нима синът на главния вожд не се отличава по мъдрост от едно дете? — запита хауфутът.
— Мерзавец! — процеди Те Туахангата.
— Не ще поверя бъдещето на земите ни на страстта в момента — равно изрече Уизаго. Очите му бяха потъмнели от потиснат гняв. — Не ще оставя годеницата си без брат.
— Страхливец! — изплю Туа. — Не си достоен за Хинеранги. Ще се противопоставя на този брак с живота си! Кълна се в…
— Не се кълни! — настойчиво рече хауфутът. — Чувал съм за резултатите от клетви. В рамките на едно поколение и двете земи ще бъдат опустошени. Чуйте ме! Вашите повелители ви изпратиха на тази мисия, така че и двамата сте под мое командване. Чуйте отсъдата ми! Имам право да заповядам смъртта и на двама ви за посрамващо поведение. Не подлагайте търпението ми на изпитание!
Лийт затаи дъх. Да ги убие? Хауфутът блъфира. Дали двамата ще разберат?
Те Туахангата не отстъпваше.
— Какво те кара да мислиш, че можеш да се съревноваваш с мен, дебелако?
— Осмисли доказателствата! — нетърпеливо изръмжа хауфутът, сякаш се касаеше за дребна разправия между хлапета. — Как инак ще обясниш смъртта на четирима брудуонски воини, подобни на които никога не си виждал, нито можеш да се надяваш някога да надвиеш? Със сигурност това би трябвало да предостави дори и на твърдоглав младок като теб нещо за размисъл?
Тъмнокожият воин се канеше да отговори, когато Кърр добави:
— Нарушиш ли волята на хауфута, нарушаваш волята на баща си. Смяташ ли, че това е мъдро? Когато изпаднеш в немилост, кой ще се противопостави на брака между Уизаго и Хинеранги?
— Така е, старче! — призна Те Туахангата. В продължение на още миг изгледа опонента си през присвити очи — според Лийт прекалено дълго, което говореше за омраза отчасти театрална, отчасти навик — сетне сведе тояга. — Тази мере жадува за кръвта му. Ще трябва да чуя по-сериозни причини от изброените досега, ако искам да удържа апетита й.
Отстъпи от принца. Миг по-късно пътуването продължи, Уизаго начело, Те Туахангата в края, с кисела физиономия.
Следобедът на втория ден пътниците най-сетне достигнаха дъното на долината — мястото, където течеше вода. Удивително, дори тук, в зенита на горещината, растителност надигаше колебливи листа и клонки в маранята. Макар валежи да не падаха през цялата година, тази земя не бе истинска пустиня. Всъщност ако не бяха жегата от изтока и ронливата вулканична почва, тази част от Фалта щеше да бъде сравнително плодородна. Дисоти весело разцъфваха край струите пара, малки туфи от едва живнали тусоки се криеха от изпепеляващото слънце зад по-големите камъни, а на места бодлив храсталак храбро отстояваше територия. Лийт веднъж дори помисли, че е видял пеперуда, малко, жълтеникаво хвърчащо, но при последваща мисъл реши, че е било игра на светлината, която тук отскачаше от слюда и обсидиан, толкова горещи, че дори и лъчите не се задържаха отгоре им.