Съдбовният кораб [bg]

След като всички се струпаха на палубата, Брашън изнесе речта си. Тя слушаше невъзмутимо как вдига забраната си относно говоренето с фигурата. Както бе и очаквала, лицето на Янтар изразяваше облекчение. Брашън продължи, за да смени част от хората ѝ с тези от бившите роби, и тя успя да запази самообладание. Без дори да се посъветва с нея, той бе разрушил всичките ѝ внимателни усилия да направи вахтата си максимално ефективна. Сега, докато с всеки изминал ден навлизаха все по-дълбоко в пиратска територия, той я бе направил отговорна за мъже, които почти не познаваше, мъже, които Лавой най-вероятно бе подтиквал към метеж. Чудесна добавка към вахтата ѝ. Отвътре ѝ кипеше, но с нищо не издаде възмущението си.

Щом приключи, Брашън освободи моряците ѝ да отидат да се нахранят и поспят или каквото друго развлечение можеха да намерят. Гневът бе убил апетита ѝ. Тя тръгна към каютата си, като ѝ се искаше да бе изцяло нейна, а не да се налага да дели тясното пространство с други две жени. Като никога, беше празна. Джек щеше да се храни, а Янтар вероятно вече беше при Парагон. За миг почувства вина, че бе отбягнала фигурата. После обаче се концентрира върху гнева си и реши, че е било за добро. Беше премахнала не само Брашън от по-нежните си вълнения, а и кораба, и Янтар. Така беше по-просто, по-добре. Щеше да действа най-добре като помощник, ако между нея и задълженията ѝ не се намесваха лични съображения.

Реши, че сънят е нещото, от което се нуждае. Беше извадила подгизналата си от дъжда риза от панталоните и бе започнала да я съблича през глава, когато чу почукване на вратата. Тя изсвистя раздразнено.

— Какво има? — запита през дървото. Гласът на Клеф каза нещо тихо от другата страна на вратата. Тя навлече отново ризата си, отвори рязко вратата и настоя:

— Какво?

Клеф отстъпи две крачки.

— Капитанът иска да ви види — избълва той. Стъписаното му лице беше като кофа студена вода, върнала я в реалността. Тя пое дъх и чертите ѝ омекнаха.

— Благодаря — отвърна кратко и затвори вратата. Защо Брашън не се бе погрижил за каквото и да ставаше дума, когато беше на палубата, заедно с всички останали? Защо трябваше да се прекъсва малкото усамотение и сън, които можеше да намери? Затъкна отново ризата в панталоните си и затръшна вратата на излизане.