Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Удеп? Самият Трейк идва насам! Това е то, човече!

Мрак. Мъждукането на може би единствена факла някъде в далечен ъгъл на избата. При взирането в тази тъмница безформен страх стисна лейтенанта за гърлото. Тук мирисът на застояла кръв като че ли беше още по-силен. Сети се за особеното държане на хетмана и на шамана при последната им среща; как Удеп явно опитваше да го предупреди за нещо; наранения, почти побъркан поглед на Бистра вода.

Не. Не може да са го сторили. Техните деца. Ала не беше ли робството по-лоша съдба за кой да е уикец? Отдръпна се от мръсния проход и предричания от него ужас. Може би всички щяха да намерят края си тази нощ — те по техния начин, той и неговата рота — по своя.

— Оттеглят се, господине! — чу се глас от едно прозорче.

— Добре.

Лейтенантът се отърси и проклетиса глупците под краката си. Проклети да са! Бяха твърде нетърпеливи да се срещнат с Гуглата. Та навън имаше стотици хора, повече от щастливи да помогнат за това. Защо да не паднеш с окървавено оръжие? Рилиш си пое дълбоко дъх:

— Слушай! Прикривайте ги. Покажете им как се бие войникът!

— За Четвърта! — извика една жена.

— За Империята! — отвърна й Рилиш.

— Империята! — понесе се силен вик от мъжете и жените по стените.

Гръмотевичен тътнеж и ослепително избликване на пламъци оповестиха изригването на събраните в основата на останалите палисадни стени запалителни материали. За няколко мига писъците на оказалите се върху тях обсадители даже се извисиха над избухването. Разпенената златна светлина освети прохода и в яркия й блясък Рилиш се застави да слезе.

На дъното ботушите му потънаха в поддаваща влажна пръст. Коленичи, опипа с облечена в ръкавица ръка и загреба шепа пръст. Стисна я и светлината на пламъка показа как от пръстите му се стича тъмно ручейче — напоена с кръв земя.

Що за нечовешка воля… Той обърса ръката си в стената и после я отдръпна. Топло. Пръстените стени излъчваха особена топлина. Огньовете? Докато погледът му привикваше, той слабо различи очертанията на стърчащи и от двете страни крака; те образуваха нещо като проход право към насрещната стена, където самотната факла хвърляше слабееща светлина върху едничка очакваща фигура.

Рилиш мина през прохода. От двете страни лежаха възрастните, всичките с пронизани сърца. Без следа от деца, нито пък от някаква борба. Отпуснатите им черти изглеждаха спокойни и примирени. Ботушите му се хлъзгаха и затъваха в мократа, разкаляна земя. Към него настъпи странна влажна топлина, докато непосредствено над факлата и неподвижната фигура изглежда царуваше непрогледна тъма.

Приближи се и разпозна шамана Бистра вода, паднал на колене. Ужасно — на коленете му го крепяха две копия, забучени отдолу през гърба и кръстосани под гърдите. Кръвта течеше на струйки по дървените дръжки и правеше локвичка под него.