Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

А сега нека се върнем на основния въпрос, с който започнахме тази глава: защо писмеността е възникнала и се е разпространила само в някои общества, но не и в останалите? Като че ли най-подходящи за начало на дискусията са ограничените възможности, приложения, а и потребители на най-ранните системи.

Тези най-ранни писмености са били или несъвършени, или амбивалентни, или прекалено сложни — или пък всичко това заедно. Например най-старите шумерски клинописи не са били подходящи за предаване на нормална проза, а само за кратки „телеграфни“ съобщения, чийто речников запас се е свеждал до имена, числителни, мерки за тегло, думи за визираните обекти и някое и друго прилагателно. Все едно някой съвременен американски съд да излезе със следното решение — „Джон — 27 тлъсти овце“ — вместо да го формулира по всички граматически правила: „Съдът постанови Джон да заплати глоба в полза на държавата в размер на двадесет и седем угоени овце.“ Впоследствие шумерските клинописи са били способни да предават и доста по-изискана проза, но едва след въвеждането на онази смесена система, за която споменах — чрез комбинации от логограми, фонетични знаци и „ключове“, с което отделните знаци са станали стотици на брой. В това отношение линейното Б писмо от Микенска Гърция е било по-опростено, тъй като е съдържало „само“ около 90 сричкови знака (плюс логограмите), но пък също е страдало от излишна многозначност. Имало е лошия навик да изяжда всички съгласни в края на думите и за капак е използвало един и същ знак за няколко учленявани по сроден начин съгласни (достатъчно е да споменем, че по еднакъв начин са били означавани л и р, п, в и ф, а също и г, к и х). Знаем в какви неловки ситуации изпадаме, когато някой кореняк японец се опитва да ни заговори на английски, без да прави разлика между фонеми като l и r. Представяте ли си каква каша щеше да стане, ако английската азбука бе склонна към същата „хомогенизация“ и нямаше да можем да разберем за какво всъщност се говори в текста — за lab, lap или laugh?!…