![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Една от линиите на прекопиране и еволюционни модификации, тръгнала от тези най-ранни семитски „писмена“, е преминала през първите арабски системи, за да стигне и до съвременната етиопска азбука. Друга и далеч по-важна е еволюирала през арабицата, използвана в официалната документация на Персийската империя, в сегашните арабска, еврейска, индийска и югоизточноазиатска азбуки. Но най-позната на европейския и американския читател е линията, тръгнала от финикийците, за да стигне през VIII в. пр.Хр. до гърците, а след това до етруските (в рамките на същото столетие), а през следващото — и до римляните, чиято азбука с леки модификации е същата, на която е отпечатана и тази книга. Тъй като разполагали с едно огромно преимущество — да съчетават прецизността с простотата — днес азбуките са възприети в повечето части на модерния свят.
Прекопирането на оригинала и модификацията му може и да са най-прекият начин за предаване на технологии, но тази опция далеч не винаги е била на разположение на потребителя. Оригиналите могат да бъдат и строго секретни или просто неразгадаеми за онези, които не са запознати със самата технология. Думите могат и да загатват за някое изобретение, направено в далечни земи, но детайлите да останат забулени в тайна. Възможно е и да се знае само основната идея: някой е постигнал нещо по някакъв начин. Но дори и тази оскъдна информация е достатъчна да вдъхнови другите да открият свой път до същия резултат.
Един особено впечатляващ пример от историята на писмеността е слоговата (или буквено-сричкова) азбука, създадена в Арканзас около 1820 г. от един индианец от племето чероки, на име Секвоя, и съобразена със спецификата на черокския език. Въпросният Секвоя забелязал, че белите драскат някакви си заврънкулки на хартия и явно имат огромна полза от тях, тъй като те им помагат да запишат, а при нужда и да повторят някоя по-дълга реч. Само че детайлите си оставали мистерия за него, тъй като, подобно на повечето си съплеменници (до 1820 г.), Секвоя бил неграмотен и не можел нито да говори, нито да чете на английски. И тъй като бил ковач взел, че измислил своя счетоводна система, за да си води сметка за борчовете на своите клиенти. За целта правел семпла рисунка на всеки клиент, към която добавял кръгчета и чертички, за да не забравя броя на монетите, които той му дължал.
Някъде към 1810 г. на Секвоя му хрумнало да създаде цяла система за писане на черокски език. Отново започнал с рисунки, но скоро се отказал от тях, защото му се сторили твърде сложни, а и изискващи определени художествени умения, които далеч не всички от съплеменниците му притежавали. Следващата му стъпка била да измисли отделни знаци за всяка дума, но пак не бил удовлетворен от резултата, тъй като създавал хиляди знаци, а те все не стигали.
В един момент човекът си дал сметка, че думите са изградени от разни простички комбинации от звуци, които се повтарят в различните думи — тоест това, което ние бихме нарекли срички. На първо време създал 200 сричкови означения, но постепенно ги свел на 85, в повечето случаи за комбинации от една съгласна и една гласна.
Един от източниците за самите знаци бил английската читанка, връчена му от един учител, от която щедро черпел идеи за формата на буквите. Двайсетина от черокските слогови знаци са заимствани директно от буквите на английската азбука, макар и, разбира се, с напълно променено значение (впрочем Секвоя така и не се научил да чете на английски). Например харесал си английските D, R, h и b, за да представят съответно черокските срички а–, е–, си– и ни–, а за цифрата 4 преценил, че е най-подходяща за се–. Дотук копирал, но измислял и други знаци, като модифицирал формата на английските: например, съответно за сричките йу–, са– и на–. Някои пък били плод на собствената му инвенция — като съответно за хо–, ли– и ну–. Слоговата азбука на Секвоя получила високо признание сред професионалните лингвисти, тъй като се оказала много подходяща за черокския език и лесна за запомняне. Скоро грамотността сред чероките достигнала почти 100%, хората си купили печатарска преса, отлели буквите на Секвоя и започнали да печатат книги и вестници.