Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Латиницата се явява краен продукт на една дълга серия от постъпателни „копирания“ и „прекопирания“. Но самата идея за буквено писмо по всяка вероятност се е родила само веднъж в цялата човешка история — сред семитите, живели през II хилядолетие пр.Хр. в областта между днешна Сирия и Синайския полуостров. Тоест прототипът на всички онези стотици азбуки, с които си служим днес или са ни познати от историята, е точно тази древносемитска азбука. В отделни случаи (както с ирландския огам) това е ставало по пътя на идейната дифузия, но в повечето чрез прекопиране и модифициране на вече утвърдени форми.

Тази еволюция на писмеността в азбука може да бъде проследена още при египетските йероглифи, които са включвали и набор от 24 знака за 24-те египетски съгласни. Египтяните обаче никога не са направили логичната (за нас) следваща стъпка: да разкарат всички тези логограми, ключове и знаци за двойни или тройни съгласни и да преминат изцяло към консонантна азбука. Някъде към 1700 г. пр.Хр. семитите, които са си имали вземане-даване с египтяни и йероглифи, са започнали да експериментират в тази насока.

Ограничаването на броя на знаците, за да останат единствено тези за отделните съгласни, е било само първата от онези преломни иновации, които отличават азбуките от останалите писмени системи. Второто, което е трябвало да улесни потребителите при наизустяването на азбуката е било разполагането на самите букви в строго определена последователност и даването им на лесно запомнящи се имена (от типа на а, бе, це, де и т.н.). Но семитските са носели и определен смисъл на съответните езици, тъй като това са били думи за добре познати реалии (’алеф = бик, бет = къща, гимел = камила, далет = врата и прочее в същия дух). И тези семитски слова са били свързани „акрофонично“ със семитските съгласни, които са обозначавали. С други думи, първата фонема в името на дадения обект е отговаряла и на буквата, носеща същото име (’а, б, г, д и т.н.). Наред с това най-ранните форми на семитските букви явно са били просто рисунки на въпросните обекти. Всички тези специфични особености са улеснявали неимоверно запаметяването на формите, имената и последователността на знаците в семитското буквено писмо. Повечето съвременни азбуки, включително и нашата, са успели да съхранят — с някои незначителни модификации — първоначалната последователност (а в случая с гръцката — дори и първоначалните имена на буквите: алфа, бета, гама, делта и т.н.) в продължение на повече от три хилядолетия. Една от тези модификации, която читателят би трябвало вече да е забелязал, се състои в това, че на мястото на семитското и гръцкото г е дошло латинското (и английско) c, но римляните са се реванширали, като са сложили едно чисто ново g на сегашната му позиция.