Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 276
Перейти на страницу:

В този смисъл Фестоският диск предвещава бъдещите усилия в сферата на книгопечатането, в което по аналогичен начин се използват предварително изготвени знаци („щампи“) — с тази разлика, че ги отпечатват с мастило върху хартия, а не върху сурова глина. Проблемът е, че в тази насока започва да се работи чак след 2500 години в Китай и след още 600 в средновековна Европа. Защо тази толкова авангардна за времето си технология не е била усвоена по-масово на остров Крит, а и където и да било другаде в Източното Средиземноморие? И защо самият метод е бил създаден (или поне приложен) около 1700 г. пр.Хр. на Крит, но не и в някой друг момент в Месопотамия, Мексико или някое друго древно средище на писмеността? Защо е трябвало да изминат цели хилядолетия, за да се съчетаят идеите за мастило и преса и в резултат на това да се стигне до създаването на печатарската преса? Ето защо Фестоският диск е и едно огромно предизвикателство към историците. Ако човешките изобретения винаги са случайни и непредсказуеми (както ни внушава този диск), то тогава всеки опит за по-мащабни обобщения в историята на технологията е обречен на неуспех.

Технологията, приела формата на оръжия и транспортни средства, се оказва най-директния начин, по който някои народи са разширявали териториите си за сметка на други и са ги покорявали. Това я прави и основна причина за най-често открояващите се общи исторически модели. Защо обаче не коренните американци и африканци, а евразийците са изобретили огнестрелните оръжия, презокеанските кораби и стоманените уреди? Разликите между тези общества включват и повечето други по-съществени технологически предимства — от печатарската преса до стъклото и парната машина. Защо всички тези изобретения са дело на евразийци? Защо всички новогвинейци и австралийски аборигени в началото на XVIII в. още са използвали каменни сечива, подобни на онези, от които жителите на Евразия и по-голямата част на Африка са се отказали преди хилядолетия, въпреки че в техните земи се намират някои от най-богатите залежи на медна и желязна руда в света? Ако не друго, тези факти като че ли обясняват поне едно — че в представите на повечето хора евразийците несъмнено превъзхождат всички останали по изобретателност и интелигентност…

От друга страна обаче трябва да отчетем и факта, че в човешката невробиология не съществуват чак такива разлики, които биха могли да обяснят и разликите в технологическото развитие на отделните континенти. Къде тогава се крие разковничето на проблема? Има и едно алтернативно мнение, почиващо върху героическата теория за изобретенията. Според него технологическият прогрес по принцип се осъществява диспропорционално, тъй като главна роля в него играят само шепа свръхнадарени личности, „гениите“, които пък винаги са били кът — хората като Йоханес Гутенберг, Джеймс Уат, Томас Едисън или братя Райт. А те всички са европейци или потомци на европейски имигранти в Америка. Такива са били и Архимед, както и всички по-ярки фигури от древността. Възможно ли е било такива гении да се родят в Тасмания или Намибия? И дали историята на технологията наистина зависи от един толкова произволен фактор — като месторождението?

Има и още едно алтернативно мнение, според което нещата не се свеждат до находчивостта на отделната личност, а до това — доколко обществото, в което тя живее, е склонно да приема новото. Някои общества като че ли изглеждат безнадеждно закостенели, погълнати от себе си и подозрително настроени към промените. Или поне такова е мнението на мнозина западняци, които са опитали да помогнат с нещо на Третия свят, но бързо са се обезкуражавали. Взети поотделно, хората там уж разполагат с всички необходими качества — причината явно се крие в самите общества. Как иначе да си обясним защо аборигените от Североизточна Австралия така и не са усвоили лъка и стрелата, независимо че най-близките до тях народи — островитяните от Торесовия проток, с които те са търгували — са си служели с тях? Възможно ли е всички общества на един континент да са били „по природа“ невъзприемчиви и затова технологията се е развивала по-бавно в техните земи? Въпросът, разбира се, е риторичен, но в тази глава най-сетне ще подходим директно към централния въпрос на тази книга: защо технологията се е развивала с толкова различни темпове на различните континенти?

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)