Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Черокската азбука си остава и до днес един от най-известните примери за писменост, възникнала чрез идейна дифузия. Факт е, че Секвоя е взел „наготово“ хартията и другите материали за писане плюс самата идея за писменост, съставена от отделни знаци, както и формата на няколко десетки от тях. Но тъй като не е можел да чете и пише на английски, той не е навлязъл в повече детайли и дори не се е интересувал особено от принципите, на които са били създадени вече съществуващите азбуки в света, който го е заобикалял. Изправен пред всичките тези непонятни за него „писмена“, той е предпочел нещо друго — да (пре)сътвори напълно самостоятелно слоговата азбука, без дори да подозира, че критяните са направили това още преди 3500 години.
Примерът със Секвоя може да ни послужи като модел за начина, по който идейната дифузия е довела до появата на много писмени системи в древността. Азбуката хангюл, създадена по заповед на корейския владетел Сей Джонг през 1446 г. н.е. за нуждите на родния му език, очевидно е била вдъхновена от графичната форма на китайските йероглифи, но и от азбучния принцип, заложен в монголската или тибетската будистка писменост. Затова пък Сей Джонг е лично отговорен23 за облика на хангюлските „писмена“, както и за някои по-специфични особености на въпросната азбука, включително групирането на звуците по срички във въображаеми квадратчета и особено графичната форма на консонантните знаци, показваща в каква позиция трябва да бъде поставен езикът или устните, за да бъде произнесена и съответната съгласна. Системата огам, използвана в Ирландия и отделни части на келтска Британия след IV в. н.е., също се е базирала на фонетичния принцип (заимстван от наличните европейски азбуки), но и в този случай са налице някои уникални форми на знаците, най-вероятно извлечени от петопръстната друидска система за жестови сигнали24.
В случая с хангюл и огам можем да говорим по-скоро за идейна дифузия, отколкото за самостоятелно откритие, изолирано от околния свят, тъй като знаем, че и двете общества, които са ги използвали, са били в контакт с други, вече разполагащи с писменост, и несъмнено са били вдъхновени от тези „чуждоземни писмена“. Съвсем различен е случаят с шумерските клинописи и най-ранните мезоамерикански писмености — тук вече спокойно можем да говорим за самостоятелно откритие, тъй и като и в двете полукълба по онова време не е имало други писмени системи, които биха могли да послужат като източник на вдъхновение. Засега все още не е разрешен окончателно въпросът за произхода на писмеността от Великденския остров, както и на китайските и египетските йероглифи.
Полинезийците, живеещи на Великденския остров в Тихия океан, са имали уникална писменост, чиито най-ранни запазени образци обаче датират едва от 1851 г., т.е. доста след първото идване на европейците през 1722 г. Напълно възможно е тази писменост да е възникнала самостоятелно преди появата на европейците, но за съжаление не са запазени никакви доказателства за това. Може би и в този случай е най-добре да се придържаме към сигурните факти и да приемем, че местните хора са се убедили особено нагледно в предимствата на писмеността, когато през 1770 г. една испанска експедиция им връчва прокламация, обявяваща анексирането на техния остров…
Колкото до китайската писменост, чиито най-ранни свидетелства датират от 1300 г. пр.Хр., макар и това да не изключва възможността да се е появила по-рано, тя също се отличава с уникални местни особености, което важи и за основните й принципи, затова повечето учени са склонни да смятат, че се е развила самостоятелно. Писмеността е била създадена още преди 3000 г. пр.Хр. в Шумер, на 4000 мили западно от най-старите китайски градски средища, а към 2200 г. пр.Хр. се е появила и в долината на Инд, която пък отстои на 2600 мили западно от тях, но не са известни други древни системи, които да са били използвани в обширната област между споменатата част на Индия и Китай. Тоест няма данни за каквато и да е друга система, която би могла да е вдъхновила първите китайски „писмотворци“.
За египетските йероглифи, които са може би най-широко коментираната писменост от древността, също се приема, че са плод на самостоятелно развитие, но алтернативната интерпретация за идейна дифузия като че ли тук звучи по-убедително, отколкото в случая с китайските знаци. Това йероглифно писмо се появява някак ненадейно, и то в завършен вид, около 3000 г. пр.Хр. Египет се намира само на 800 мили западно от Шумер, с който е поддържал и търговски връзки. Фактът, че до нас не са достигнали никакви данни за постепенно развитие на йероглифната система, ми се струва подозрителен, още повече че местният сух климат е особено подходяща среда, в която биха могли да се съхранят първите експерименти в сферата на писмеността. Климатът в Месопотамия не е много по-различен, но пък разполагаме с изобилие от данни за шумерските клинописи, чието развитие е протекло поне няколко века преди споменатата 3000 г. пр.Хр. Не по-малки подозрения ми вдъхват и някои други, на пръв поглед самостоятелно създадени писмености в Иран, Крит и Турция (наричани съответно еламитско, критско пиктографско и хетско йероглифно писмо), които са се появили след шумерската и египетската. Макар и всяка от тях да е използвала специфичен набор от знаци, които очевидно не са заимствани от Египет или Шумер, хората, ангажирани със създаването им, едва ли не са имали никаква представа за аналогичните системи, използвани от техните търговски партньори.
23
Или по-скоро учените („книжниците“), които той е упълномощил за целта — Б.пр.
24
Подробно описана от Робърт Грейвс, наред с някои подобни системи, в Бялата богиня. — Б.пр.