Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Значението на фактора изолираност проличава най-ярко в случая с Хаваите и Тонга, отдалечени на 4000 мили в океана от най-близките писмени общества. Що се отнася до останалите, тук за пореден път се убеждаваме, че разстоянието, което би могла да прелети една врана, не е най-надеждният критерий, по който бихме могли да определим изолираността на едно човешко общество. Например Андите, западноафриканските царства и устието на Мисисипи са се намирали съответно „само“ на 1200, 1500 и 700 мили от най-близките писмени общества (разбирай Мексико, Северна Африка и… отново Мексико). Тези разстояния са значително по-малки от онези, които азбуката е трябвало да измине от своята родина в Източното Средиземноморие, за да стигне за някакви си две хилядолетия и до Ирландия, Етиопия и Югоизточна Азия. Но това е печалната истина — хората често биват спирани от разни екологични и водни бариери, над които враните могат просто да прелетят. Например между познаващите писмеността държави в Северна Африка и безписмените в Западна Африка се е простирала Сахарската пустиня, която не е била особено благоприятна среда за развитието на земеделие и появата на градове. По същия начин и пустините в Северно Мексико са се оказали непреодолима бариера между градските средища на юг от тях и племенните общества в долината на Мисисипи. Комуникацията между Мексико и Андите е можела да бъде осъществена единствено по море или по един крайно дълъг и труден маршрут, минаващ през джунглите на Панамския провлак. Затова и Андите, Западна Африка и долината на Мисисипи са останали изолирани от вече ограмотените си съвременници.