![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Ограничените употреби и потребители на тези най-ранни системи подсказват и отговора на въпроса защо писмеността се е появила толкова късно в хода на човешката еволюция. Случаите, в която тя е възникнала самостоятелно или почти без чужди влияния, например Шумер, Мексико и Египет, както и тези, в които новооткритите системи са били бързо усвоени и адаптирани — съответно в Крит, Иран, Турция, долината на Инд и земите на маите — са винаги свързани със социално стратифицирани общества с комплексни и централизирани политически институции, на свой ред регулиращи производството на храни, което отношение ще разгледаме в една от следващите глави. В своя най-ранен вид писмеността е обслужвала целите на тези институции (под формата на стопански отчети и пропагандни материали), а потребителите й са били професионални бюрократи, разчитащи на зърнените запаси, трупани от селските производители. Споменахме, че нито една култура на ловци-събирачи не е създала и дори не е адаптирала някоя писменост за собствените си цели, защото не е предлагала и подобно „институционално“ приложение на писмените знаци — повече от ясно е, че социалните и чисто земеделски механизми, задвижващи производството на храни, изискват и професионално съсловие от писари.
От всичко това можем да направим извода, че производството на храни и неговото хилядолетно развитие са били най-съществените фактори в еволюцията на писмеността, както и в тази на микробите, причиняващи човешките епидемични заболявания. Писмеността е възникнала самостоятелно само в Плодородния полумесец, Мексико и (вероятно) Китай не заради друго, а защото това са били и местата, където производството на храни се е появило за първи път в съответните полукълба. И едва след като е била създадена от тези общества, тя се е разпространила — с помощта на търговията, завоевателните войни и религията — и сред другите, които са имали сходна икономическа и политическа организация.
Производството на храни може и да е било задължително условие за развитието или ранното усвояване на писмеността, но само по себе си не е било достатъчно. В началото на тази глава споменах, че има и не малко общества, които са развили производство на храни и са разполагали с комплексна политическа организация, но не са успели до най-ново време да се сдобият с писменост. Тези примери, толкова озадачаващи за съвременните изследователи, за които писмеността е неизменна съставка на всяко по-сложно структурирано общество, включват и една от най-големите империи, познати ни от световната история — тази на инките в Южна Америка. Към тях можем да добавим и протоимперията, възникнала на архипелага Тонга, хавайската, появила се в края на XVIII в., всички онези племенни „държави“ в субекваториална и субсахарска Западна Африка от периода преди ислямската инвазия, както и най-големите индиански общества в Северна Америка — тези от долината на Мисисипи плюс околните им „васали“. Защо те не са успели да се сдобият с писменост, въпреки че са притежавали всички необходими качества?
Тук би следвало да си припомним, че огромното мнозинство от обществата, познаващи писмеността, не са я създали самостоятелно, а са я получили наготово или са заимствали принципите й от свои съседи, или пък са били вдъхновени от техния пример. Безписмените общества, които току-що изброих, са стартирали и доста по-късно в производството на храни в сравнение с Шумер, Мексико и Китай. (Още не знаем със сигурност кога точно се е появило то в Андите, където впоследствие е била създадена и империята на инките.) При по-добро стечение на обстоятелствата (и най-вече ако са разполагали с повече време) може би и тези безписмени общества също са щели да създадат свои писмености. Може би, ако са живеели по-близо до Шумер, Мексико или Китай, те също са щели да се сдобият с писменост или поне с идеята за нея от своите съседи — по същия начин, както са постъпили древните индуси, маи и още много други. Но, уви, те са живеели твърде далеч от тези първи средища на писаното слово и са се убедили в неговите предимства едва през модерната епоха.