Сребристи сенки [bg]

— Ейдриън — промърморих предупредително.

Той проследи погледа ми до мъжа и жената, застанали пред вратите на хотела, взиращи се право в нас.

— По дяволите! — изруга Ейдриън и спря рязко.

Почти очаквах да се повтори случилото се преди няколко часа, когато алхимиците се втурнаха директно към нас. Вместо това жената докосна ръката на друг мъж, застанал с гръб към нас. Той се извърна и ние видяхме, че е от охраната на хотела. Тя му каза нещо и ни посочи. Той мигом се отправи към нас, следван от двамата алхимици. Аз се озърнах трескаво, за да видя накъде бихме могли да избягаме или поне да повикам такси.

— Това са те — говореше жената. — Казах ви.

— Извинете — рече охранителят. — Трябва да ни последвате вътре, за да ви зададем няколко въпроса. Доколкото разбрах, сте замесени в някакви дела, които са обект на интерес от страна на властите.

— Ейдриън — процедих през зъби, — не можем да отидем с тях. — Знаех как се процедираше в подобни случаи. Независимо дали щяхме да се озовем в полицейския участък, или да ни задържи охраната на хотела, алхимиците щяха просто да обработят малко нужните бумаги, за да ни предадат в тяхната власт.

Ейдриън се втренчи в очите на охранителя.

— Трябва да има някакви грешка — изрече приветливо. Имаше нещо сгряващо и омайващо в тембъра на гласа му, което въздейства дори и на мен. — Дошли сме тук, за да се позабавяме, да похарчим доста пари в казиното. Онези двамата са тези, които създават неприятности. Те се опитват да отвлекат вниманието ви от това, което са замислили.

Мъжът се намръщи, когато пипалата на внушението бавно го обгърнаха. Аз потръпнах, едновременно впечатлена и малко обезпокоена от силата на Ейдриън. Алхимиците също разбраха какво става.

— Той лъже! — рече мъжът отривисто. — Хванете ги и ги отведете. Ние ще ви помогнем да ги обезвредите.

— „Хванете ги“? Наистина ли? — попита Ейдриън. — Знаех си, че вие, момчета, си падате по средните векове. Просто не осъзнавах, че все още се опитвате да живеете в тях. — Отново концентрира енергията си върху охранителя. — Остави ни да си вървим. Ето нашето такси пристигна. Не им позволявай да ни спрат.

— Разбира се — кимна мъжът.

Ейдриън ме повлече към таксито, което току-що бе спряло. Двамата алхимици се опитаха да ни последват, но пазачът, под влияние на внушението на Ейдриън, им прегради пътя. Алхимикът стигна толкова далеч, че дори го удари, давайки възможност на жената да забърза към таксито. Но ние с Ейдриън вече бяхме влезли в колата и той затръшна вратата под носа й и я заключи, докато тя тропаше по прозореца.

— Потегляй! — заповяда Ейдриън на шофьора. — Веднага.

Шофьорът изглеждаше доста обезпокоен заради жената, която не спираше да удря по стъклото, и се притесни още повече, когато и мъжът алхимик се присъедини към нея.