Крахът на титаните [bg]

Грей привършваше речта си:

— Изложих съществените факти пред Камарата и ако, както изглежда вероятно в немалка степен, сме принудени, при това неотложно, да заемем позиция по тези проблеми, тогава вярвам, че когато страната осъзнае какъв е залогът, какви са истинските проблеми, размерите на надвисналите над Западна Европа опасности, които опитах да опиша пред Камарата, ще получим пълна подкрепа, не само от Камарата на представителите, но и от непоколебимостта, решителността, храбростта и твърдостта на цялата страна.

После седна под одобрителните възгласи на всички страни. Нямаше гласуване и Грей всъщност нищо не беше предложил, но стана ясно, че депутатите са готови за война.

Опозиционният лидер Андрю Бонар Лоу се изправи, за да заяви, че правителството може да разчита на подкрепата на Консервативната партия. Мод не се учуди: те винаги бяха по-агресивни от либералите. Но се изуми, както и всички останали, когато лидерът на Ирландските националисти повтори думите му. Почувства се като в лудница. Само тя ли в целия свят искаше мир?

Единствен лидерът на Лейбъристката партия възрази.

— Мисля, че той греши — каза Рамзи Макдоналд, имайки предвид Грей. — Мисля, че правителството, което той представлява и чиято гледна точка изразява, греши. Мисля, че историята ще отсъди, че грешат.

Никой обаче не слушаше. Някои депутати вече си тръгваха. Галерията също се изпразваше. Фиц се изправи и останалите с него последваха примера му. Мод безучастно тръгна с него. Долу Макдоналд продължаваше:

— Ако почитаемият господин беше дошъл тук днес, за да ни каже, че нашата страна е в опасност, не би ни интересувала партийната му принадлежност, нито класовата, щяхме да го подкрепим… Но какъв е смисълът да говорим как ще се притечем на помощ на Белгия, след като това ще ни въвлече в общоевропейска война?

Мод излезе от галерията и не чу останалото.

Това беше най-лошият ден в живота й. Страната й щеше да поведе ненужна война, брат й и любимият й щяха да рискуват живота си, а тя щеше да е разделена с годеника си може би завинаги. Всяка надежда бе загубена. Отчаянието на Мод беше пълно.

Заслиза по стълбището след Фиц.

— Много любопитно, Фиц, скъпи — рече леля Хърм учтиво, сякаш я бяха завели на изложба, оказала се по-интересна от очакваното.

Валтер хвана Мод за ръката и я задържа. Тя остави още трима-четирима души да ги подминат, така че Фиц да не чува. Само че не беше готова за това, което последва.

— Омъжи се за мен — тихо каза Валтер.

Сърцето й запрепуска.

— Какво? — прошепна тя. — Как?!

— Моля те, омъжи се за мен утре.

— Не може…

— Имам специално разрешение. — Той потупа вътрешния си джоб. — В петък отидох до Службата по гражданското състояние в Челси.