Крахът на титаните [bg]

Дойдоха и хората за предните пейки и на нея незабавно й направи впечатление атмосферата сред либералите. Аскуит се усмихваше на някаква закачка на квакера Джоузеф Пийз, а Лойд Джордж говореше със сър Едуард Грей.

— Божичко — продума Мод.

— Какво има? — попита седналият до нея Валтер.

— Виж ги. Всички са заедно. Преодолели са различията си.

— Не можеш да го разбереш от един поглед.

— Напротив, мога.

Председателят на Камарата влезе накипрен със старовремска перука и седна на високо разположения трон. Повика външния министър и Грей се изправи. Слабото му лице беше бледо и изнурено.

Грей не беше добър оратор. Говореше многословно и натруфено. Въпреки това членовете на Камарата се примъкнаха по-близо до него, а гостите в претъпканата галерия също слушаха в съсредоточено мълчание и търпеливо го чакаха да стигне до важната част.

Той говори четиридесет и пет минути, преди да спомене Белгия. Тогава най-сетне разкри подробностите за немския ултиматум, за който Мод беше научила от Валтер преди час. Депутатите бяха като наелектризирани. Мод разбра, че това променя всичко, както тя се опасяваше. И двете страни на Либералната партия — империалистите от дясното крило и защитниците на правата на малките държави отляво — бяха възмутени.

Грей цитира Гладстон, като попита:

— Дали, по силата на обстоятелствата, тази държава, дарена с влияние и сила, ще стои безмълвно встрани и ще стане свидетел на извършването на най-потресаващото престъпление, омърсявало някога страниците на историята, и дали с това решение ще съучаства в този грях?

„Пълни глупости“, помисли си Мод. Инвазията в Белгия нямаше да е най-потресаващото престъпление в историята. А клането в Каунпур? А робството? Великобритания не се намесваше при всяко нарушение на нечии граници. Нелепо беше да се каже, че подобно бездействие прави британците съучастници в греха.

Малцина от присъстващите обаче виждаха нещата като нея. Депутати и от двете страни нададоха одобрителни възгласи. Мод се взираше потресена в правителствената пейка. Всички министри, довчера отявлено против войната, сега кимаха в съгласие: младият Хърбърт Самюъл; Луис „Лулу“ Харкорт; квакерът Джоузеф Пийз, който беше председател на Пацифисткото общество, и — което беше най-лошото — самият Лойд Джордж. Мод осъзна, че подкрепата на Лойд Джордж за Грей означава, че политическата битка е свършила. Немската заплаха за Белгия беше съюзила фракциите.