Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Франция не е отговорила на немския ултиматум.
— Нищо ли? — почти изкрещя тя.
— Посланикът ни в Париж е изискал отговор изрично. Отговорът на премиера Вивиани бил: „Франция ще се погрижи за собствените си интереси“. Няма да обещаят неутралитет.
— Но може би има още време…
— Не. Решили са да мобилизират. Жофр е спечелил спора — както го печелят военните във всяка страна. Телеграмите са били изпратени в четири следобед, парижко време.
— Трябва да има нещо, което можеш да направиш!
— Германия няма повече варианти. Не можем да се бием с Русия с враждебна Франция в тила си, въоръжена и решена да си върне Елзас и Лотарингия. Следователно трябва да нападнем Франция. Планът Шлифен вече е задействан. В Берлин тълпите пеят Kaiserhymne.
— Ще трябва да се присъединиш към полка си — каза тя и повече не можа да сдържи сълзите си.
— Разбира се.
Мод избърса лицето си. Кърпичката й беше твърде малка, малко глупаво парченце избродиран лен. Вместо това използва ръкава си.
— Кога? — попита. — Кога ще трябва да напуснеш Лондон?
Имам още поне няколко дни. — Мод видя, че и той едва сдържа сълзите си. — Има ли изобщо някакъв шанс Великобритания да не се намесва във войната? Така поне няма да се сражавам срещу твоята страна.
— Не зная — призна тя. Придърпа го към себе си — Утрото ще каже. Сега ме прегърни.
Отпусна глава на рамото му и затвори очи.
V
Фиц се разгневи на антивоенната демонстрация на площад „Трафалгар“ в неделя следобед. Киър Харди, депутат от Лейбъристката партия, говореше, облечен в костюм от туид. „Прилича на пазач на дивеч“, помисли си Фиц. Харди стоеше върху плинта на Нелсъновата колона и прегракнало викаше с шотландския си акцент, очерняйки паметта на героя, загинал за Великобритания в битката при Трафалгар.
Харди повтаряше как наближаващата война ще е най-голямата катастрофа, която светът е виждал досега. Той представляваше миньорски избирателен район — Мертир, близо до Абъроуен. Незаконен син на прислужница, самият той — миньор, преди да влезе в политиката. Какво знаеше Харди за войната?
Фиц се изниза отвратен и отиде у херцогинята за чай. В антрето видя Мод, улисана в разговор с Валтер. Кризата го отдалечаваше и от двамата, за огромно негово съжаление. Обичаше сестра си и беше много близък с Валтер, но тя беше либерал, а той — германец. В тези времена му беше трудно дори да разговаря с тях. Постара се обаче да звучи дружелюбно, като каза на Мод.
— Чувам, че в кабинета тази сутрин нещата са били бурни.
Тя кимна.
— Чърчил е мобилизирал снощи флота, без да пита никого. Джон Бърнс е подал оставка тази сутрин в знак на протест.
— Не мога да се преструвам, че съжалявам. — Бърнс беше стар радикал, най-отявлено антивоенно настроеният министър. — Значи другите са одобрили действията на Уинстън.
— Неохотно.
— Трябва да сме благодарни и за малките неща.
За Фиц бе противно, че сега, когато страната е в опасност, правителството е в ръцете на колебливи левичари.
— Само че са отказали молбата на Грей да се обявим в защита на Франция при нужда — изтъкна Мод.
— Още действат като страхливци, значи. — Фиц знаеше, че се държи грубо със сестра си, но огорчението не му позволяваше да говори другояче.
— Не съвсем — с равен тон отвърна тя. — Съгласили са се да попречат на немския флот да премине през Ламанша, за да атакува Франция.
Фиц се поразведри.
— Е, това си е нещо.
Валтер додаде:
— Германското правителство е отговорило, че нямаме намерение да пращаме кораби през Ламанша.
— Видя ли какво се случва, когато човек не отстъпва? — Фиц запита сестра си.
— Не бъди толкова самодоволен. Ако наистина влезем във войната, то ще е защото хора като теб не са се постарали достатъчно да я предотвратят.
— О, тъй ли било? — Фиц се обиди. — Нека ти кажа нещо. Говорих със сър Едуард Грей снощи в клуб Брукс. Поискал е и от Франция и от Германия да уважат неутралитета на Белгия. Французите са се съгласили веднага. — Фиц хвърли предизвикателен поглед към Валтер. — Германците не са отговорили.
— Така е. — Валтер сви рамене извинително. — Скъпи ми Фиц, като войник можеш да прецениш, че не бихме могли да дадем какъвто и да било отговор на въпроса, без да разкрием плановете си.