Крахът на титаните [bg]

Погледна часовника над камината — три и двадесет. Нямаше време за губене.

Подбра стилен френски тоалет. Облече тясна дантелена блуза с висока яка, за да подчертае дългата си шия. Отгоре сложи рокля в небесно синьо, толкова светло, че изглеждаше почти бяло. Роклята беше по дръзката последна мода и стигаше на няколко пръста над глезените й. Добави сламена шапка с широка периферия в тъмносиньо и воал в същия цвят и весело синьо-бяло чадърче. Имаше подходяща за тоалета синя кадифена чантичка с шнур. В чантичката сложи гребен, шишенце парфюм и чисти кюлоти.

Часовникът удари три и половина. Валтер навярно вече чакаше отвън. Мод усети колко силно бие сърцето й.

Спусна воала и прецени вида си в голямото огледало. Роклята й не беше съвсем сватбена, но според нея щеше да изглежда съвсем на място пред длъжностното лице. Никога не беше присъствала на граждански брак и не беше напълно сигурна.

Извади ключа от ключалката и остана до затворената врата, за да се ослуша. Не искаше да среща никого, за да не отговаря на въпроси. Ако я видеше някой лакей или момче, което лъска обущата, нямаше да има значение — те не биха забелязали. Всички прислужнички обаче със сигурност вече знаеха, че тя не се чувства добре. А ако се натъкнеше на член на семейството, измамата щеше да се разкрие начаса. Не се притесняваше от неловкото положение, а се боеше, че ще опитат да й попречат.

Тъкмо щеше да отвори, когато чу тежки стъпки и долови мирис на дим. Това беше Фиц, който довършваше следобедната си пура и тръгваше за Камарата или за клуб Уайтс. Мод чакаше нетърпеливо.

Къщата утихна и след малко тя надзърна от стаята. Излезе, заключи и пусна ключа в кадифената си чантичка. Ако някой опиташе вратата, щеше да реши, че Мод е в стаята си и спи.

Тръгна тихо по застлания с килим коридор към стълбите и погледна надолу. Във фоайето нямаше никой. Бързо заслиза. На първата площадка чу шум и застина. Вратата към сутерена се отвори и се появи Граут. Мод стаи дъх. Наблюдаваше плешивото теме на иконома, който мина през фоайето с два декантера портвайн Той беше с гръб към стълбището и влезе в трапезарията, без да вдигне поглед.

Щом вратата се затвори зад гърба му, Мод притича до долу изоставила предпазливостта. Отвори предната врата, излезе и я затръшна подире си. Твърде късно. Прииска й се да беше помислила как да затвори по-тихо.

Спокойната улица в „Мейфеър“ беше напечена от августовското слънце. Огледа се нагоре-надолу и видя каруцата на продавач на риба, бавачка с детска количка и таксиметров шофьор, който сменяше гума на колата си. На стотина метра от къщата, от другата страна на улицата имаше бял автомобил със син гюрук. Мод харесваше автомобилите и позна този — Бенц 10/30, колата на Роберт, братовчеда на Валтер.

Докато прекосяваше улицата, Валтер излезе и при вида му сърцето й се изпълни с радост. Той беше облечен в светлосив костюм с бял карамфил в бутониерата. Погледите им се срещнаха и по лицето му Мод разбра, че той до момента не е бил напълно уверен, че тя ще дойде. При тази мисъл Мод се просълзи.