Крахът на титаните [bg]

— Да, милейди.

Сандерсън излезе и Мод се облече.

Нямаше представа как ще успее да запази подобие на нормалност пред семейството си. Фиц може би нямаше да забележи настроението й — мъжете рядко биваха наблюдателни — но леля Хърм май подозираше нещо.

Слезе за закуска, макар че беше твърде напрегната и не усещаше глад. Леля Хърм ядеше пушена херинга и от миризмата й се догади. Пийна глътка кафе.

Брат й се появи след минута. И той си взе риба от бюфета, а после отвори Таймс. „Какво правя обикновено?“, запита се Мод. „Говоря за политика. И сега трябва да правя така.“

— Нещо интересно от снощи? — попита тя.

— Видях Уинстън след заседанието на правителството. Молим германското правителство да оттегли ултиматума към Белгия. — Фиц натърти с презрение на думата молим.

Мод не си позволи да изпита надежда.

— Значи ли това, че не сме се отказали напълно да търсим мир?

— Все едно сме го направили — отвърна брат й подигравателно. — Каквото и да мислят германците, едва ли ще променят позицията си заради една учтива молба.

— Удавникът и за сламка се хваща.

— Ние не се хващаме за сламки. Минаваме през обичайните приготовления преди обявяването на война.

„Прав е“, унило помисли тя. Всички правителства биха желали да кажат, че не са искали войната, обаче са били принудени да се намесят в нея. Не личеше Фиц да се тревожи за собствената си безопасност и че тази дипломатическа фехтовка може да го рани смъртоносно. Мод копнееше да го защити и в същото време й идеше да го удуши заради глупавото му упорство.

За да се разсее, прегледа Манчестър гардиън. Съдържаше реклама на една страница на Лигата за неутралитет: „Британци, изпълнете дълга си и пазете страната си далеч от тази глупава и нечестива война.“ Мод се радваше, че още има хора, които мислят като нея. Ала нямаше изгледи те да надделеят.

Сандерсън влезе с плик на сребърен поднос и тя разпозна почерка на Валтер. Какво си мислеше прислужницата? Не схващаше ли, че ако първото писмо е тайна, тайна трябва да бъде и отговорът?

Не можеше да прочете бележката пред Фиц. Взе я с престорена нехайност, докато сърцето й блъскаше в гърдите, остави я до чинията си и помоли Граут за още кафе.

Заразглежда вестника, за да скрие паниката си. Фиц не цензурираше пощата й, но като глава на семейството имаше право да чете всяко писмо, адресирано до жена в дома му. Никоя жена с положение не би възразила.

Трябваше да довърши закуската си колкото може по-бързо и да отнесе бележката неотворена. Опита да хапне препечена филийка и преглътна с мъка.

Фиц вдигна глава от Таймс.

— Няма ли да си прочетеш писмото? — И после, за неин ужас добави: — Това прилича на почерка на фон Улрих.

Нямаше избор. Сряза плика с чист нож за масло и се помъчи да си придаде незаинтересовано изражение.