Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Девет сутринта.
Любима моя,
Всички в посолството получихме нареждане да си приготвяме багажа, да платим сметките си и да сме готови за заминаване при предизвестие от няколко часа.
Двамата не бива да казваме никому за плана си. След тази нощ ще се върна в Германия, а ти ще останеш тук с брат си. Всички са съгласни, че тази война не може да продължи повече от няколко седмици, месеци в най-лошия случай. Още щом приключи, ако сме още живи, ще съобщим на света хубавите вести и ще започнем живота си заедно.
А ако не оцелеем, моля те, нека прекараме една нощ в съпружеско щастие.
Обичам те.
В.
П.П. Германия нахлу в Белгия преди час.
Из главата й се развъртяха хаотични мисли. Омъжена тайно! Никой нямаше да разбере. Началниците на Валтер щяха да продължат да му вярват, без да знаят, че жена му е враг, и той можеше да воюва, както му повелява честта и дори да работи в разузнаването. Мъжете все така щяха да ухажват Мод с мисълта, че е свободна, но тя можеше да се справи с това — от години с лекота се отърваваше от кандидатите. С Валтер щяха да живеят разделени до края на войната, който ще дойде след не повече от няколко месеца.
Фиц прекъсна размислите й.
— Какво казва?
Мод не знаеше какво да отговори. Не можеше да съобщи на Фиц нищо от прочетеното. Как да му отговори? Сведе очи към кремавата хартия с прегледния почерк и попадна на послеписа.
— Казва, че Германия е нападнала Белгия в осем тази сутрин.
Фиц остави вилицата си:
— Това е значи.
Най-сетне и той изглеждаше потресен.
— Маалка Белгия! Мисля, че тези немци са ужасни грубияни — възмути се леля Хърм. После доби леко объркан вид и добави: — Освен хер фон Улрих, разбира се. Той е очарователен.
— Е, дотук с учтивите молби на британското правителство — рече Фиц.
— Това е лудост — тъжно продума Мод. — Хиляди мъже ще загинат във война, която никой не иска.
— Мислех си, че би подкрепила всичко това. Все пак, защитаваме Франция, единствената друга демокрация в Европа освен нас, срещу Германия и Австрия, чиито парламенти са практически безсилни.
— Но ще се съюзим с Русия — горчиво отбеляза Мод. — Ще се бием, за да запазим най-жестоката и изостанала монархия в Европа.
— Имаш право.
— Казали са на всички в посолството да се приготвят за път — продължи тя. — Може повече да не видим Валтер.
Тя небрежно остави писмото настрани. Не се получи.
— Може ли да погледна? — запита брат й.
Мод се вцепени. Не можеше да му го покаже. Не само щеше да я заключи, но можеше да вземе пистолет и да застреля Валтер, ако прочетеше за „една нощ на съпружеско щастие.“
— Може ли? — повтори Фиц с протегната ръка.
— Разбира се — каза тя. Поколеба се още секунда и посегна да вземе писмото. В последния момент се вдъхнови, бутна чашата с кафе и заля листа. — О, по дяволите!
С облекчение забеляза, че от кафето синьото мастило се е разтекло и думите вече са нечетливи.
Граут дойде и почна да разчиства. Като се преструваше, че иска да помогне, Мод вдигна писмото и го сгъна, та всеки ред, Който не беше поразен от разлятото кафе, да прогизне.
— Съжалявам, Фиц. Всъщност в писмото нямаше други полезни сведения.
— Няма значение — махна с ръка Фиц и върна вниманието си към вестника.
Мод отпусна ръце в скута си, за да прикрие треперенето им.
II
Това беше само началото.
На Мод щеше да й бъде трудно да излезе сама. Подобно на всички дами от висшето общество, не се предполагаше тя да отиде някъде без придружител. Мъжете се преструваха, че това е от загриженост за жените, но всъщност беше средство за контрол. Несъмнено щеше да продължава, докато жените не спечелят правото на глас.
Половината живот на Мод бе преминал в заобикаляне на това правило. Трябваше да се измъкне навън незабелязано. Това беше доста трудно. Макар в жилището на Фиц на „Мейфеър“ да живееха само четирима членове на семейството, по всяко време в къщата имаше поне дузина слуги.
А след това Мод трябваше да остане навън цяла нощ, без никой да разбере.
Тя внимателно задейства плана си.
— Имам главоболие — заяви към края на обяда. — Беа, ще ме извиниш ли, ако не сляза за вечеря?