Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво Ви кара да говорите такива неща? — студено попита Мод.
— Лорд Ротшилд разговарял с нашия финансов редактор вчера. Иска да се въздържаме от тежки антигермански нападки в материалите си, в името на мира.
Мод познаваше Нати Ротшилд, също либерал.
— И какво мисли лорд Нортклиф за молбата на Ротшилд? Нортклиф беше собственик на Таймс.
Стийд се ухили.
— Заръча ни днес да отпечатаме още по-антигермански настроена редакционна статия. — Взе брой на вестника от една масичка и го размаха. — „Мирът не е в наш интерес“ — цитира той.
Мод не се сещаше за нищо по-достойно за презрение от целенасоченото подтикване към война. Виждаше се, че дори Фиц е отвратен от фриволното отношение на журналиста. Мод се канеше да каже нещо, когато брат й, безукорно вежлив дори с грубияни, смени темата.
— Току-що видях как френският посланик Пол Камбон излиза от Външно министерство. Бял като платно. Каза ми „Ще ни предадат“. Тъкмо се беше срещнал с Грей.
— Знаете ли какво е казал Грей, та тъй да разстрои мосю Камбон? — попита херцогинята.
— Да, Камбон ми каза. Явно германците са съгласни да оставят на мира Франция, ако тя обещае да не се намесва във войната. Ако французите откажат, британците няма да се чувстват задължени да помагат за отбраната на Франция.
Мод съчувстваше на френския посланик, ала сърцето й се изпълни с надежда при допускането, че Британия може да не се намеси във войната.
— Франция трябва да откаже — заяви херцогинята. — Тя има съглашение с Русия, според което всяка от страните трябва да помогне на другата в случай на война.
— Именно! — гневно възкликна Фиц. — Какъв е смисълът от международните съюзи, ако ще се нарушават точно в момент на криза?
— Глупости. — Мод знаеше, че е груба, но не я беше грижа. — Международните съюзи се развалят, когато е угодно. Не това е проблемът.
— И какъв е, моля? — ледено запита Фиц.
— Мисля, че Аскуит и Грей просто опитват да сплашат французите с малко реалност. Франция не може да победи Германия без наша помощ. Ако бъдат убедени, че трябва да го правят сами, може би самите те ще започнат да работят за мир и ще притиснат руските си съюзници да не влизат във война с Германия.
— А Сърбия?
— Дори на този етап не е късно Русия и Австрия да седнат на масата за преговори и да измислят решение за Балканите, което и двете империи да понесат — отговори Мод.
За няколко минути се възцари мълчание, след което Фиц рече:
— Много се съмнявам, че нещо такова ще се случи.
— Но определено сме длъжни да се надяваме, нали? — каза Мод и сама усети отчаянието в гласа си.
IV
Мод седеше в стаята си и не можеше да събере сили да се преоблече за вечеря. Прислужницата й беше приготвила рокля и някакви бижута, но тя само ги гледаше с празен поглед.
По време на светския сезон в Лондон, Мод почти всяка вечер ходеше на партита, защото голяма част от политиката и дипломацията, които така я увличаха, се случваха именно на подобни събития. Тази вечер обаче не се усещаше способна — не можеше да е бляскава и очарователна, не можеше да прикотква властни мъже да й издават мислите си, не можеше да си играе да променя мненията им, без дори да усетят.
Валтер отиваше на война. Щеше да сложи униформа и да носи оръжие, вражеските войници щяха да стрелят по него с оръдия и картечници, да се опитват да го убият или да го ранят тъй сериозно, та да не може да се възстанови. Трудно й беше да мисли за друго и все беше на прага на плача. Дори беше разменила остри думи с обичния си брат.
Чу се почукване на вратата. На прага стоеше Граут.
— Хер фон Улрих е тук, милейди.
Мод се смая. Не очакваше Валтер.
Граут забеляза изненадата й и добави:
Когато му казах, че господарят не е у дома, той помоли да види Вас.
— Благодаря — каза Мод, мина покрай Граут и слезе по стълбите.
Икономът извика след нея:
— Хер фон Улрих е в гостната. Ще помоля лейди Хърмия да се присъедини към вас.
Дори Граут знаеше, че Мод не бива да остава сама с млади мъже. Но леля Хърм не беше особено подвижна и щеше да й отнеме няколко минути да пристигне.
Мод се втурна и се хвърли в прегръдките на любимия си.
— Какво ще правим? — проплака тя. — Валтер, какво ще правим?
Той я прегърна силно, след което прикова печален поглед в нея. Лицето му беше сиво и изопнато. Сякаш току-що му бяха съобщили за нечия смърт.