Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Вярно е, но в светлината на това ми се ще да разбера защо сестра ми смята мен за подстрекател на войни, а теб — за миротворец.
Мод избегна въпроса.
— Лойд Джордж смята, че Великобритания трябва да се намеси, само ако немската армия нахлуе дълбоко в белгийска територия. Може да го предложи на срещата на кабинета довечера.
Фиц знаеше какво значи това.
— Значи ще дадем на Германия да нападне Франция през южната част на Белгия? — гневно попита той.
— Предполагам, че точно това значи.
— Знаех си. Предатели. Възнамеряват да загърбят дълга си. Всичко ще направят, за да избегнат война!
— Ще ми се да беше прав — промълви Мод.
VI
В понеделник следобед Мод трябваше да отиде в Камарата на представителите, за да чуе обръщението на сър Едуард Грей към членовете на Парламента. Всички бяха съгласни, че речта ще е повратната точка. Леля Хърм я придружи. Като никога Мод се радваше на успокояващата компания на възрастната дама.
Съдбата на Мод щеше да се реши този следобед, както и тази на хиляди мъже, годни за военна служба. От Грей и реакцията на Парламента зависеше дали жени от цяла Европа ще станат вдовици, а децата им — сираци.
Вече не се гневеше — може би беше твърде уморена. Сега просто се страхуваше. Война или мир, брак или самота, живот или смърт — нейната съдба.
Беше празник, тъй че многобройните банкови чиновници, бюрократи, адвокати, стокови брокери и търговци почиваха. Повечето като че ли се бяха събрали около правителствените сгради в Уестминстър, с надеждата първи да чуят новините. Шофьорът караше седемместната лимузина Кадилак на Фиц през огромните тълпи на „Трафалгар“, „Уайтхол“ и Парламентарния площад. Облаци закриваха небето, но беше топло и по-модерните млади мъже носеха сламени шапки. Мод забеляза един афиш на вестник Ивнинг Стандарт, който гласеше: НА РЪБА НА КАТАСТРОФАТА.
Тълпата викаше одобрително, докато колата паркираше пред Уестминстърския дворец, след това издаде несигурен стон на разочарование, когато видя, че от нея излизат само две дами. Зяпачите искаха да видят героите си, Лойд Джордж и Киър Харди.
Според Мод дворецът олицетворяваше викторианската обсебеност по декорациите. Каменните повърхности бяха покрити с изкусни ваяния, лампериите наподобяваха драпирани тъкани, плочите по пода бяха разноцветни, стъклото — изрисувано, а килимите — със сложни мотиви.
Макар да беше почивен ден, Камарата заседаваше и мястото беше пълно с депутати и перове, повечето в обичайното си за парламента облекло — черен редингот и цилиндър от черна коприна. Само лейбъристите не спазваха етикета и носеха всекидневни костюми или туид.
Мод знаеше, че мирната фракция още е с мнозинство в кабинета. Миналата нощ Лойд Джордж беше убедил останалите в правотата си. Правителството нямаше да се меси, ако Германия извършеше само техническо нарушение на белгийските граници.
За щастие италианците бяха обявили неутралитет, като се бяха позовали на договора си с Австрия, според който трябваше да я подкрепят само в отбранителна война. А австрийските действия срещу Сърбия бяха отчетливо нападателни. „Засега само Италия демонстрираше някакъв здрав разум“, рече си Мод.
Фиц и Валтер чакаха в осмоъгълното Централно фоайе. Мод веднага започна:
— Не съм чула какво е станало тази сутрин в кабинета. А вие?
— Още три оставки — отговори й Фиц. — Морли, Саймън и Бьошан.
И тримата бяха против войната. Мод беше едновременно обезсърчена и объркана.
— А Лойд Джордж — не?
— Не.
— Странно. — Мод усети злокобен хлад. Да не би да имаше разцепление в мирната фракция? — Какво е намислил Лойд Джордж?
— Не знам, но мога да предположа — каза Валтер мрачно. — Снощи Германия е поискала свободно минаване през Белгия за войските ни.
Мод не можа да си поеме дъх.
Валтер продължи:
— Белгийският кабинет е заседавал от девет вечерта вчера до четири часа тази сутрин. Накрая са отказали искането и са решили да се бият.
Ужасяващо.
— Значи Лойд Джордж е сгрешил — германската армия няма просто да извърши техническо нарушаване на белгийската граница — обобщи Фиц.