И се възправи сянка [bg]

— Ако не го направиш, ще умреш тук.

Между двамата настъпи неловко мълчание.

— Не трябваше да позволявам да махнат оръдията на града преди години — замислено каза Ваничиос. — Ако ги бях спрял, сега нямаше да сме в това положение.

— Тогава Щитът можеше да падне. Сега не е време да се разкайваш за минали решения.

— Щитът пак може да падне. Подложен е на атака в момента, докато разговаряме. Генерал Тансерине с мъка удържа стената на Карност.

Сега беше ред на Крийд да трепне. Тансерине беше най-здравомислещият и подходящ за отбраната генерал, с когото разполагаха. Ако за него беше трудно да удържи стената, значи това беше най-лошата атака, на която някога са били подлагани.

Вратите на залата се отвориха и вятърът навя вътре суграшица. Генералът усети порива му на тила си.

Мъжете започнаха да ругаят и да крещят някой да затвори вратата. За миг, докато новопристигналите се мъчеха да я затворят, в далечината се чу грохотът на оръдия — отчайващо малкото оръдия на армията обстрелваха брега.

— Трябва да побързаме — отбеляза Крийд, макар да установи, че не е в състояние да се изправи.

— Да — съгласи се Ваничиос, но също не помръдна.

Изтощен, Крийд се огледа, за да повика Бан. Но после си спомни, че адютантът му не е с него. Че е мъртъв.

Разтърка лицето и очите си, сякаш искаше да се откъсне за миг от света. Скръбта за хората, които беше загубил, стоеше дълбоко в съзнанието му, но там имаше и облекчение, че като по чудо планът му е проработил, че някак си е успял да ги поведе в битка и да не ги загуби до един.

Усещането за това беше толкова силно, че пръстите му се разтрепериха и очите му се изпълниха с емоция.

— Добре ли си, Марсалас?

— Просто съм уморен — отвърна Крийд, който за момент се почувства изгубен и стар.

— Войната е за младите — отбеляза Ваничиос — и за самовлюбените фанатици, които са се заели да покорят света.

— Така е.

— Е, майната им на всички — заяви принципарият и в очите му внезапно проблесна горда ожесточеност.

Този поглед върна Крийд повече от петнайсет години назад и в гърлото му заседна буца, а сърцето му се изпълни с топлина.

Той осъзна, че старият му приятел се подготвя да умре.