Вълкът през зимата [bg]

51

Книжарница „Батъри Парк“ се намираше в центъра на Ашвил, Северна Каролина. Там се продаваха редки книги и книги на старо, срещу които Луис нямаше възражения, а също вино и шампанско, срещу които възраженията му, доколкото ги имаше, бяха още по-малко.

Жената на име Зила Донд участваше в читателски клуб в магазина. Тя и четири други дами обсъждаха биографията на Клеопатра от Стейси Шиф на чаша пенливо вино и някакви хапки - от онези, които минават за храна сред хубавите слаби жени. Луис седеше с чаша пино ноар до дясната ръка и екземпляр от „Макс Пъркинс: редактор на „Гения“ от А. Скот Бърг в скута. Избрал бе книгата на Бърг, защото Пъркинс беше редактор на Томас Улф43, вероятно най-известния син на Ашвил, а Луис, който не можеше да понася писанията на Улф, се опитваше да разбере защо Пъркинс си е направил този труд. Доколкото можеше да съди, след като прочете съответните части от биографията на Бърг, единствената причина дебютната книга на Улф, „Погледни към дома, ангеле“, да е поне мъничко приемлива, беше, че Пъркинс го е накарал да махне над 60 000 думи от нея. Все пак, по грубите сметки на Луис, от 500-те страници на предлаганото в книжарницата издание на „Скрибнър“ най-малко 499 бяха излишни.

Зила Донд изглеждаше като една от онези жени, които приемат книгите много на сериозно, без да разбират, че четенето може да бъде също така и приятно. От нейния екземпляр на „Клеопатра“ стърчаха множество тесни листчета в различен цвят и Луис беше сигурен, че отвътре книгата е пълна с бележки, като „Интересно!“, „Съгласна съм, много!“ и „Страхотно!“, като екземпляра на осмокласничка, която за първи път чете „Спасителят в ръжта“. Тя беше стройна и руса, с фигура на бегач на дълги разстояния. Можеше дори да мине за хубава, ако не се бе състарила преждевременно, навярно вследствие на комбинация от прекомерно излагане на природните стихии и желязна решителност, която бе оставила трайни бръчки по челото ѝ и стисната челюст с леко отворени устни като на змия, готова да те нападне.

Луис бе наблюдавал Донд през последните трийсет и шест часа, но не се бе доближавал до нея повече от това. Такъв му бе маниерът: да започне от разстояние и постепенно да приближава. Впечатлението от кратките наблюдения на нейното всекидневие бе, че живее като обикновена, сравнително добре обезпечена буржоазна домакиня. Тази сутрин бе ходила в местния фитнес клуб и бе тренирала там един час, след което се беше прибрала вкъщи да вземе душ и да се преоблече и рано следобед бе дошла в своя читателски клуб. Предишния ден се беше срещнала с приятелки на късна закуска, пазарувала бе в ашвилския мол, поровила бе из лавиците на книжарницата за книги втора употреба „Господин К.“ на „Ривър Ридж“ и беше вечеряла вкъщи със своя съпруг и по-малкия им син - тъй като по-големият, студент втори курс в университета „Джордж Вашингтон“, в момента отсъстваше. По-малкият бе едва на шестнайсет, но нямаше скоро да се прибере за вечеря. В този момент двама мъже, чиито лица дори не бе успял да зърне, преди да го отвлекат, го откарваха с ван дълбоко в националния парк „Писга“. Навярно бе ужасен, но ужасът на момчето не интересуваше Луис. На него му трябваше нещо, което да използва срещу бащата и майката, ако откажат да говорят.