Вълкът през зимата [bg]

- Обади се на мъжа си.

- Защо?

Изглеждаше замаяна, но Луис допускаше, че може да преиграва, за да го заблуди. Позволи ѝ да седне с гръб към стената, обаче настоя да държи краката опънати и ръцете далече от тялото. Така щеше да ѝ бъде по-трудно да се изправи, ако реши да го нападне отново. Беше напълно наясно колко опасна е тази жена.

- Защото знам, че си се обадила на мъжа си, след като говори с мен в книжарницата. Той сигурно чака съобщението, че всичко е чисто.

Луис почти бе стигнал до къщата, когато Ейнджъл му бе позвънил, за да му каже, че Уилям Донд е потеглил, и той го бе инструктирал да го остави да се прибере.

Почака я да прегледа последните повиквания и да стигне до „Бил“. Когато пръстът ѝ се поколеба над бутона за повикване, опря дулото в лявото ѝ слепоочие.

- След като знам, че съпругът ти идва, очевидно не работя сам. Съпругът ти се следи. Ако кажеш нещо, за да го предупредиш, ще разберем. Не е задължително нещата да свършат зле за вас.

Тя го погледна напрегнато. Всички последици от удара по главата, реални или симулирани, изчезнаха отведнъж.

- И двамата знаем, че това не е вярно - каза тя. - Аз видях лицето ти.

- Госпожо - отвърна Луис, - в момента дори не можеш да си представяш колко по-лошо може да стане за теб и семейството ти.

Споменаването на семейството свърши работа. Не ставаше дума само за нея и за съпруга ѝ.

- Мамка му - каза тя тихо.

- Ако бяхте толкова загрижени за безопасността на синовете си, трябваше да си намерите друга сфера на дейност - каза Луис. - Обади се. Усили звука, но не го включвай на говорител.

Тя направи, каквото ѝ беше казано. Луис слушаше.

- Зил? - каза мъжът ѝ.

- Вкъщи съм - обади се тя. - Но все пак трябва да поговорим.

- Идвам. Нищо повече по телефона.

- Добре. Само побързай.

Разговорът свърши.

- Зил и Бил - каза Луис. - Сладко.

Тя не отговори. Виждаше как пресмята, опитвайки се да реши какви ходове остават открити за нея. Секунди по-късно избръмча телефонът на Луис.

- Ейнджъл.

- Той е на около пет минути от вас.

- Стой колкото можеш по-близо.

- Ясно.

Луис продължаваше да държи пистолета, насочен към Зила Донд.

- Изпълзи по корем в кухнята - каза той. - Хайде.

- Какво?

- Ако опиташ да се изправиш, ще те убия.

- Ти си животно.

- Сега ме обиждаш. В кухнята.

Докато пълзеше, Луис стоеше зад нея и през цялото време я държеше на мушка. Кухнята беше предимно от орех, със също такава маса и четири стола в средата. Когато Зила Донд стигна до масата, Луис ѝ каза да се изправи бавно и да седне с лице към вратата. Свали чаша от полицата и я сложи пред нея. Кухнята бе разположена по ширината на къщата, а друга врата я свързваше с голяма всекидневна, единият край на която бе оформен като трапезария. Между масата и тази врата имаше хладилник и шкаф със стъкла, пълен с консерви. Луис зае позиция там. Не виждаше входната врата, затова пък виждаше жената.