Вълкът през зимата [bg]

Решението на Колекционера да избере „Лексингтьн Кенди Шоп“ за място на срещата им бе неговият начин да каже на Луис, че знае за него и неговото минало всичко, което му е нужно да знае. Това обвиваше поканата му в допълнителен слой необичайност. Тя не бе действие на човек, който залага капан, а на човек, който с готовност влиза в такъв.

Когато Луис и Ейнджьл дойдоха, единствените други клиенти в ресторанта бяха двама японски туристи, които възбудено снимаха интериора с неговите газови кафеварки и стари надписи. Колекционера седеше в дъното на салона до врата с надпис ВХОД ЗАБРАНЕН. САМО ЗА ПЕРСОНАЛА. Ръцете му лежаха спокойно от двете страни на чашата кафе пред него с долепени до масата длани. Беше облечен, както почти винаги, в дълго черно палто над тъмен панталон, тъмно сако без вратовръзка и риза, която някога е била бяла, но сега в нея, както и в оцветените му от никотин пръсти, жълтото бе повече от загатнато. Косата му беше пригладена с брилянтин назад по темето и висеше над яката на ризата, прибавяйки мазни нюанси към жълтото. Ейнджьл си помисли, че от последния път, когато се срещнаха, Колекционера още повече е заприличал на мъртвец. Така се отразяваше на човек непрекъснатото преследване.

Щом влязоха, иззад тезгяха излезе жена на средна възраст, заключи вратата и обърна табелата с надпис ЗАТВОРЕНО. После наля спокойно две чаши кафе и напусна салона през вратата за персонала, без да погледне към тях или към вмирисания на тютюнев дим човек, който седеше и чакаше.

Двамата японски туристи оставиха камерите и се обърнаха с лице към Колекционера. По-младият направи почти незабележим знак на двама свои сънародници, които наблюдаваха мястото от югоизточния ъгъл на „Лексингтьн“ и 83 улица. Единият от тях прекоси улицата, за да охранява отпред, докато вторият наблюдаваше заведението отстрани.

- Мислиш, че не съм ги забелязал ли? - каза Колекционера. - Открих ги още преди да разберат, че съм тук.

Луис седна на отсрещната страна на масата вдясно от Колекционера, а Ейнджьл зае същата позиция вляво, оформяйки нещо като фатален триъгълник. В мига, в който заеха местата си, пистолетите бяха вече в ръцете им, видими за Колекционера, но не и за някого, който би надникнал случайно от улицата.

- Търсехме те - каза Луис.

- Знам. Сигурно къщите за подпалване са ви на свършване.

- Можеше да ни спестиш доста пари за бензин, ако се беше появил тук преди няколко месеца.

- Да. И да отбележа на челото си точката, където да влезе куршумът.

- Трябваше да си по-внимателен в подбора на жертвите.

Луис бръкна с лявата ръка в джоба на палтото си и извади оттам огърлицата от мечешки нокти на Джаки Гарнър. Те изтракаха като кости, когато ги прокара между пръстите си. В дясната си ръка държеше отчупения от огърлицата и прибавен към поканата на Колекционера последен нокът.