![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
- Продължавай.
- Ето какво предлагам - каза Колекционера. - Давам ви имената. В замяна искам примирие помежду ни и искам да знам къде е Камбион. Отдавна си е заслужил да му се тегли ножа.
- А ако не се съгласим? - каза Луис. - Ако решим просто да те убием тук?
Пистолетът в ръката му светкавично се премести и се насочи към Колекционера под масата. Първите куршуми щяха да го уцелят в корема, а последният - в тила, когато падне напред и Луис произведе изстрела на милосърдието отгоре.
Колекционера посочи с дясната си ръка към стола до себе си. На него имаше зелена картонена папка, незабелязана досега от Ейнджъл и Луис.
- Отвори я - каза той и отново сложи ръцете си на масата.
Луис стана и отиде да вземе папката, без и за миг да откъсва очи от него. Двамата азиатци в ресторанта също се раздвижиха, вече извадили пистолетите. Колекционера продължаваше да седи неподвижно, вперил поглед в масата пред себе си. Остана така и докато Луис прелистваше съдържанието на папката. Вътре имаше листове с печатен текст, фотографии, дори записи на телефонни разговори.
- Това е твоята история - каза Колекционера. - Историята на твоя живот: всяко убийство, което успяхме да проследим, всяка улика срещу теб, която успяхме да съберем. За късмет, това бе едно от малкото досиета, от които Елдрич пазеше копия на сигурно място. Тук вътре има достатъчно материал, за да те пратя по дяволите, стига да исках. Ако днес не си тръгна оттук жив и здрав, Елдрич ще се погрижи копие от това да отиде при федералния прокурор за южен Ню Йорк, прокурора на Манхатън, дванайсет различни полицейски управления из цялата страна и Отдела за криминални разследвания на ФБР. Би трябвало да е достатъчно, за да запълни всички досадни непълноти в собствените им разследвания.
За пръв път Колекционера се отпусна. Облегна се назад, затвори очи и продължи:
- Казах ти, уморен съм от това преследване. Прекратявате го веднага. Бих могъл да използвам този материал, за да ви накарам да станете по-отстъпчиви, но чувствам, че трябва да ви компенсирам за онова, което се случи с господин Гарнър. Искам да ми обещаете, че слагате край на преследването. Искам Камбион. В замяна вие получавате възможността да отмъстите за детектива.
Луис и Ейнджьл се спогледаха. Луис виждаше, че Ейнджьл не желае да сключват сделка с този човек, но папката бе наклонила везните и щеше да се съгласи с всичко, което е в интерес на неговата безопасност. Възможността да стигнат до извършителите на покушението срещу Паркър трябваше да бъде приемана просто като бонус.
- Съгласни сме - каза Луис.
- Ако детективът оживее, бих искал твоята дума да е гаранция и за неговото добро поведение - каза Колекционера. - В противен случай примирието отпада.
- Ясно.
- Двамата, които търсите, се казват Уилям и Зила Донд. Живеят в Ашвил, Северна Каролина. Имат двама синове, Ейдриън и Кер. Синовете нямат представа за страничните занимания на родителите си.
- Кой ги е наел?
- Ще трябва да попитате тях.
- Но ти знаеш.
- Мисля, че името Донд идва от североизточните райони на Англия: Дърам или може би Нортъмбърланд. Аз бих ги оставил сами да допълнят всичките други подробности. Сега бих искал да изпълните втората част от споразумението.
- Камбион е на „Хънтс Лейн“, оттатък в Бруклин - каза Луис, - при положение че още не се е преместил. Заврял се е в една стара аптека.
- Има ли някого със себе си?
- Грамаден мъж на име Едмънд.
Колекционера стана.
- Тогава свършихме тук - каза той. - Желая ви успех в издирването.
Закопча палтото си и излезе иззад масата.
- И можеш да задържиш папката - подхвърли на Луис, докато минаваше покрай него. - Вече имаме няколко копия.
Оставиха го да си иде и той се загуби в тълпата на „Лексингтън“.
- Забелязах, че не му спомена за възможността на „Хънтс Лейн“ да има и трети човек - каза Ейнджъл.
- Да - отвърна Луис. - Май не се сетих.
50
Седях край някакво езеро на дървена пейка, боядисана в бяло. Студено ми беше, макар да бях с яке, и държах ръцете в джобовете си, да не замръзна съвсем. Вляво от мен, на хълмче, се намираше рехабилитационният център, стара къща на морски капитан от деветнайсети век, заобиколена от построени в по-ново време едноетажни сгради от червени тухли. Вечнозелени дървета ограждаха езерото и повечето сняг беше почистен от тревата. Наоколо беше тихо.
Всичко тънеше в тишина.
До краката ми лежеше малък черен камък. Изглеждаше невероятно гладък. Искаше ми се да го подържа в ръка. Пресегнах се да го взема и усетих, че е напукан отдолу. Парче от него беше изпаднало, оставяйки долната страна нащърбена и неравна. Погледнах нататък към тихата шир на езерото пред себе си и хвърлих камъка. Той удари водата и повърхността ѝ се напука като лед, макар да не беше замръзнала. Пукнатините пропълзяха напред, преминаха през езерото и насякоха горите и планините отвъд него, докато накрая самото небе не бе раздробено от черна мълния.