Вълкът през зимата [bg]

Колекционера погледна през прозореца към двамата японци, после и към другите двама в ресторанта.

- Къде намерихте тези хора? - попита той.

- Привличаме ги, както светлината нощните пеперуди - отвърна Луис, възползвайки се от неговата метафора.

- Това ли сте сега? Силата на светлината?

- По липса на други желаещи.

- Да, подозирам, че вашата светлина е просто отразена - каза Колекционера. -Вие търсите онези, които са го застреляли. Аз мога да ви помогна.

- Как?

- Мога да ви дам техните имена. Мога да ви кажа къде да ги намерите.

- И защо би направил това?

- За да сключим сделка. Елдрич е болен. Има нужда от почивка и време, за да се възстанови. Напрежението от преследването си казва думата. Колкото до мен, то пречи на работата ми. Докато се опитвам да бъда на крачка пред вас, мъже и жени, които носят злото у себе си, остават ненаказани. Затова ще ви дам имената, а вие, като част от сделката, ще престанете да ни преследвате. Сигурно и вие сте уморени от това колкото мен и знаете, че вашият господин Гарнър допусна грешка. Ако не го бях убил, щеше да прекара остатъка от живота си в килия. В известен смисъл аз му помогнах. Той не би оцелял дълго в затвора. Не беше толкова силен, колкото сме ние.

Ейнджъл стисна по-силно пистолета. Почти му беше непоносимо да слуша брътвежите на този изрод, че убийството било едва ли не божия милост за Джаки.

- Поне е щял да получи процес - каза той.

- Аз го разпитах. Той призна. Това, за което говориш, са просто условности на законността, нищо повече.

Луис се намеси. Каза само една дума, но тя бе едновременно и предупреждение, и молба.

- Ейнджъл.

След една-две секунди Ейнджъл се успокои.

- Ти спомена прекратяването на преследването като „част“ от сделката - каза Луис. - Какво е останалото?

- Знам, че издирването на хората, които са стреляли, ви е срещнало с много интересни личности. Предполагам, че една от тях е бил Камбион.

- Защо?

- Защото след като сте проверили всички други линии, той сигурно е бил единственият, който ви е останал. Съмнявам се, че ви е дал отговорите, които ви трябват.

- Срещнахме се с него - призна Луис.

- И?

- Каза ни, че покушението е извършено от двама души, мъж и жена. Обеща да ни каже повече.

- Разбира се. Какво поиска в замяна на информацията?

- Същото, което току-що поиска и ти: да спра преследването му. Но нещата стоят така: той може да е откачено копеле, но е откачено копеле, което не е убило наш приятел. Ако се стигне дотам, може би ще бъда по-склонен да опитам с него.

- Ще бъдеш разочарован. Той ще те предаде на стрелците - и теб, и твоето гадже. За него те са потенциално по-ценни от вас. Вие никога няма да направите онова, което иска от вас, но те ще му дължат услуга, а са много, много добри в онова, което вършат.

Луис разбра, че Колекционера бе прав. Думите му потвърждаваха онова, което и сам подозираше: Камбион щеше да извлече по-голяма полза, ако застане на страната на стрелците.