Драконите на сломеното слънце [bg]

Той се изправи. Музиката мигом спря. Танцуващите замръзнаха по средата на вихреното си завъртане. Мъжете се поклониха, а жените направиха реверанс. Девойките го наблюдаваха в очакване. Гилтас очевидно се притесни, когато забеляза погледите им. Младежът наведе глава, слезе от подиума и забързано се насочи към вратата, водеща към покоите му. Личният му паж вървеше пред него, понесъл голям запален свещник, за да осветява стъпките на Негово величество. Девойките започнаха да вдигат рамене и да се оглеждат за нови партньори. Музиката зазвуча от мястото, на което бе прекъснала, а тълпата продължи своя танц.

Като мърмореше гневно под нос, префект Палтейнон се насочи към масата с освежителните напитки и храната.

Преди да напусне залата, Гилтас се озърна, а по устните му се разля едва забележима усмивка. Сетне се обърна и последва меката светлина от свещника през смрачените коридори на двореца. Тук вече не се натъкваха на повече умилкващи се придворни поради простата причина, че никой не можеше да влезе, без изричното разрешение на Палтейнон. Префектът живееше в постоянен страх, че един ден някой ще успее да се промъкне и да изтръгне конците на марионетката от ръцете му.

Най-сетне свободен от кикота и шепота на тълпата, Гилтас въздъхна дълбоко и облекчено. Новоиздигнатият дворец на Говорителя беше голям и просторен — обиталище, чиито стени и тавани се образуваха изцяло от живи, любящо склонени и оформени според желанието на строителите дървета. Гоблените всъщност бяха изработени от истински цветя и други растения; дъхави произведения на изкуството, които се променяха всекидневно в зависимост от периода си на цъфтеж. Подовете на някои помещения, като например в балната зала и в залата за аудиенции, бяха покрити с мрамор, но по-голямата част от личните покои и коридорите, извиващи се покрай огромните дървесни дънери, бяха изцяло обрасли с ароматни растения.

Жителите на Квалинести смятаха двореца за истинско чудо. По лично настояване на Гилтас, нито едно дърво от първоначалния терен не бе отсечено, така че строителите бяха вложили огромни усилия и невероятна изобретателност в оформянето на вътрешния интериор. Никое дърво не стоеше неестествено изкривено, нямаше стълбища в реалния смисъл на думата и клоните растяха по нормален начин, дори и вследствие на това понякога някои от стаите да изглеждаха по-мрачни от необходимото. В крайна сметка, растенията очевидно оценяваха отношението на младежа, понеже вирееха и избуяваха за радост и наслада на окото. Все пак обаче, резултатът приличаше по-скоро на случайно нахвърлян лабиринт от листати коридори, из които незапознатите посетители на двореца можеха да се лутат с часове.