Краят на дъгата [bg]

Какво ли бе станало със Заека? Вероятно неговите доказателства се бяха превърнали в неразгадаем боклук. Хората зад него сигурно бяха останали в неведение. „Тогава може би с моите връзки в разузнавателната агенция да опитам отново?“

Внимателно посегна към мрежата си. Беше загубил връзка с лабораториите. Около минута и половина се чуваха само звуците от унищожаването на малката му армия.

„Ето!“ Успя да намери маршрут през оцелелите устройства около Пилчнър Хол. Отвори се малък прозорец и той успя да види зоната с мишките през една оцеляла след атаката камера. Беше леко повредена и на места имаше неподвижни пиксели, но въпреки това се виждаше достатъчно.

Всъщност косвените щети можеше да са полезни, нищо нямаше да доказва обвиненията на Заека! Взривната вълна беше прекатурила специалния му шкаф и бе унищожила последната група мишки. За щастие термалните бомби бяха превърнали площадката за изстрелване в езеро разтопен метал. Но лавата не бе спряла дотам. Светещата вълна се разпростираше между шкафовете — на места достигаше два метра — и бе покрила почти всички кутии с мишки.

Нямаше и следа от Гу. Преди атаката двамата бяха стояли точно на това място. Ако имаше други камери, можеше да ги потърси — но какво му пукаше? Разбърканите им спомени все още представляваха заплаха, но те вече бяха извън неговия контрол. Внезапно Алфред осъзна, че се усмихва. Странно как в средата на бедствието беше доволен, че най-сериозните му врагове — „С изключение на Заека, дано да гори в ада“ — вероятно бяха оцелели.

Вече беше почти до библиотеката. Виждаше цивилните спасители, макар че вероятно мрежата се поддържаше от военните. Разпитите все още не бяха започнали. Той успя да намери резервния аеробот и да получи съобщение:

Мицури → Ваз: <sm>Гюнберк почти приключи с анализа. Дай ни още няколко минути, Алфред. Морската пехота все още е съсредоточена върху лабораториите. Имаш чиста възможност да се върнеш при екипа от Боливуд.</sm>

Тя му показа местоположението им в северния край на тълпата, в евкалиптовата горичка. Екипът бе добре подготвен за операцията, макар че хората нямаха представа в какво участват.

Алфред се огледа, видя кинаджиите и тръгна към тях.

— Господин Рамачандран! Изгубихме връзка. — Видеотехничката го гледаше ококорено. — Всичко беше чудесно, а сега е някакъв ужас! — Екипът разбираше от спецефекти, а не от реални събития.

Алфред веднага прие ролята на сериозен продуцент.

— Нали запазихте видеоматериалите? И нали успяхте да излъчите събитията?

— Да, но… — Кинаджиите искаха да слязат към библиотеката и да помагат на ранените. За момента това изглеждаше добре, Алфред щеше да се смеси с групата. Може би аналитиците на ДС още бяха ошашавени. Щеше да е забавно (и учудващо), ако успееше да се измъкне от кордона с това прикритие. Докато следваше снимачния екип, откри, че все още има една връзка с военната си мрежа. Време беше да отреже тази последна улика.