![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Знаем, татко. Открихме го по време на разпита ти. Наистина ти си й го причинил. — ДС беше огледала дома им и бе открила снимки на бота, който баща му бе оставил в предната баня. „Но все още не знаем какво точно стана.“ Европейците обвиняваха Заека, а от него бяха останали само слухове и тук-там неразгадаема информация.
Ив → Боб: <sm>Ще го открием. Мрежова атака над биологично подготвена жертва — такава технология е твърде интересна, за да се игнорира.</sm>
Баща му беше свел глава.
— Съжалявам. Много съжалявам.
Боб се изправи рязко, но успя да запази спокойния си тон.
— Днес ще те изпишат. Намери си дрехи и наваксай с пропуснатото. Известно време ще продължиш да живееш при нас. Искаме да продължиш оттам, докъдето беше стигнал. Аз ще обясня на Мири за Алис.
— Така няма да стане. Мири никога няма да ми прости…
— Може би. Но тя ще получи съкратената версия. Участието ти в атаката срещу Алис е косвено и е скрито с мерки, които дори Мири Гу не би могла да пробие. Предлагам… да не й казваш… истината.
Полковник Робърт Гу-младши бе изпълнил задачата и можеше да си ходи. Отиде до вратата, но нещо го накара да се обърне.
Баща му го гледаше крадешком. Боб беше виждал този поглед. Понякога войниците, които командваше, се сриваха. Изпадаха в отчаяние и вършеха глупави и егоистични неща, водещи до сериозни последици.
„Но това е моят старец!“ Неопитността и отчаянието не можеха да му служат за извинение.
Въпреки това… Боб бе видял видеоматериала на спасителите, които бе повикал Шариф. Бе видял баща си и дъщеря си да лежат до кратера в лабораторията. И бе видял как Робърт бе протегнал ръка с отломката, за да защити Мири. Така че въпреки чудовищната издънка на стареца трябваше да каже още нещо:
— Благодаря ти, че я спаси, татко.
Боб му бе казал да продължи оттам, докъдето бе стигнал. Това бе постижимо по отношение на училището. Робърт и Хуан си бяха взели писмените изпити, а след това бяха пропуснали коледните празници. Сега се връщаха за това, което повечето ученици смятаха за най-страшната част от срока: представянето на проектите на Родителската вечер. Внезапно проблемите и ужасяващата вина бяха сведени до притеснението да не се изложи пред децата и родителите им.
Учудващо, но Хуан Ороско все още му говореше. Момчето не знаеше какво точно се е случило в университета. Спомените му бяха изтрити дори по-систематично от тези на Мири. Сега Хуан подреждаше парчетата и се опитваше да различи истината и лъжата.
— Не помня нищо, след като стигнахме до кампуса, а полицията все още държи дрехите ми. Дори не мога да видя последните няколко минути на дневника ми! — Момчето размаха ръце със същото отчаяние, което Робърт бе видял, когато се запознаха.
— Държат и дрехите на Мири.
— Знам! Вече я питах. — Очите на Хуан се насълзиха. — И тя не си спомня. Тъкмо бяхме станали приятели, Робърт. Нямаше да ме вземе с нея, ако не ми вярваше.
— Така е.
— Да, но сега ме отблъсква, както преди. Решила е, че съм се уплашил, и затова е тръгнала да те търси сама. Може и наистина да съм се уплашил. Не мога да си спомня!
Лена → Хуан, Сиу: <sm>Дай й време, Хуан. Мири е разстроена, особено от станалото с майка й. Мисля, че обвинява себе си, а може би и нас. Знам, че не си се уплашил.</sm>
Лена → Сиу: <sm>Не мога да разбера защо търси съчувствие от тоя кучи син.</sm>
Хуан погледна настрани, сякаш постепенно се оправяше.
Робърт го потупа по гърба. Успокояването на другите не беше част от предишната му биография.
— Не е така, Хуан. Когато бяхме под земята, не те наричаше страхливец. Напротив, много се тревожеше за теб. Просто й дай малко време. — Той се огледа за нещо, с което да го разсее. — Между другото, нали не искаш всичката ни работа да отиде на вятъра? Какво стана с децата от Бостън и Южна Америка? Трябва да наваксаме с проекта.
Лена → Сиу: <sm>Виж го ти негодника! Чуди се как да изкопчи малко помощ от момчето.<sm>
Шегата не беше много сполучлива, но Хуан го погледна и се усмихна.
— Да. Трябва да се заемем със сериозните неща!
Боб и Мири не дойдоха за представянето. Или попе не бяха физически видими — а Робърт знаеше, че Хуан ги търси упорито.
— Тази вечер Мири е в клиниката, Хуан. Изписват майка й. — Боб май беше много доволен, че Робърт има други ангажименти за вечерта.