Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Добре, сега малко назад и надолу в седяща позиция. Леко…
Отстрани се чуваха нови писъци и тропот на бягащи хора.
Смейл → Хюин: <sm>Тим! Помогни ни!</sm>
Хюин включи една от горните камери на повдигача. Роботът, който бе представлявал Великия Скуучамут, все още стоеше до библиотеката, но центърът на тежестта му беше високо. Явно предпазителите му не работеха и сега той се блъскаше в колоната. Краката му стържеха по терасата. Чуваха се звуците на резервния мотор — постоянно се включваше и изключваше. Роботът беше като дете, опитващо да се изкатери по Нестабилни рафтове.
Хюин погледна нагоре. Шестият етаж бе надвесен почти над него. В бетона имаше пукнатини и на места етажите се бяха разместили. Сградата беше достатъчно умна, за да се стабилизира сама и дори да проходи. Но сега цялата интелигентност бе изчезнала заедно с мрежата. Също като робота, библиотеката се стараеше да се задържи, но всеки момент щеше да рухне…
31.
Боб обмисля ядрена бомбардировка
Боб вече беше над кампуса, капсулата му летеше бавно и тихо — като мрежовите муниции, които валяха от небето. Това си беше класическо нападение за превземане на мрежа, само дето нямаше съпротива. Трябваше да свърши твърде много неща за няколко секунди, но изпитваше някакво парадоксално чувство на сигурност. Рядко бе толкова сигурен — само когато командваше подобни атаки. Групата на Боб Гу разполагаше със собствена мрежа, енергийни източници и сензори. Пехотинците щяха да се справят дори ако загубеха контакт с анализаторите.
В този момент хиляди бойни възли се прикрепяха към дърветата, храстите и околните сгради. Още преди да докоснат повърхността, те поемаха контрол над остатъците от публичната мрежа. Превземането бе почти завършило. Боб забеляза, че вече има достъп до повечето контролери в местността. По време на битка местните системи се унищожаваха, но сега той имаше няколкосекунден интервал, преди ДС да поеме контрола. Вече имаше достъп до автомобилите, гледните точки, финансовите и охранителни системи. Полицаите и спасителните екипи също се включваха във военната мрежа. С малко късмет, нямаше да има човешки жертви, а само много лош срив в системата. Щеше да остави бойната мрежа — точно като на война. През следващите няколко дни тя постепенно щеше да бъде сменена с цивилната.
Но в момента се тревожеше за други неща.
— Лабораториите отговориха ли?
— Да, сър — отвърна Патрик Уестин. Той, както и останалата част от първи отряд, се намираше близо до входа на ДженДжен. — Имаме достъп до охранителната система. Според нея няма следа от проникване. Всичко е…
Пред погледа на Боб изскочи цивилно съобщение: „Срутваща се сграда“. Подобни лоши неща се случваха в сражение, но днес това изглеждаше като смесица от глупост и лош късмет. Първо демонстрантите бяха накарали библиотеката да „танцува“, а след това мрежовият срив бе унищожил стабилизиращата система. Най-вероятно щеше да има жертви, каквато и да бе причината.
Боб прехвърли проблема на резервния отряд, който тъкмо се спускаше с нужните устройства, като например спасителните копия. Сто ракети с втвърдяващи възли полетяха към старата сграда. Устройствата щяха да си проправят път през бетона, да поемат контрол над мрежата и да опитат да възстановят стабилизаторите. Успехът зависеше от това колко бързо ще се оправи локализиращата система.
Но Боб не бе дошъл да спасява. Вниманието му се върна към Патрик Уестин.
— Разбрано. Свържи се с управата. Да спрат всякаква дейност и да запечатат лабораториите. Не искам нищо да влиза или да излиза оттам.
— Предупреждение и ембарго. Слушам, сър.
Може би съобщението на Сиен беше фалшиво. За всеки случай той изпрати още един отряд, както и местната полиция, в подкрепа на Уестин. Инспекторите от ЦБЗ в Денвър щяха да пристигнат след тридесет минути и да започнат разследване в лабораториите.
Направи завой над южния край на кампуса. Беше време да се приземи, заедно с третия отряд. Но къде?
Ако това беше вражеска атака, вероятно някъде наоколо имаше оперативни отговорници. Той разгледа списъка на заподозрените. Обичайните чуждестранни студенти — по-интересните щяха да бъдат разпитани до края на вечерта. Странно, уж безредиците бяха изненадали пресата — но защо тогава бе пристигнал екип от Боливуд? Едва ли индоевропейците биха опитали нещо наистина разрушително. Но пък анулирането на сертификатите, изглежда, беше в основата на авариите в Сан Диего. Според аналитиците и интуицията на Боб хората от Боливуд бяха начело в списъка на заподозрените.