Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Той кацна на една полянка сред евкалиптите и изпълзя от храстите. Останалите се спускаха през двадесетметров интервал от двете му страни. Откъм библиотеката долитаха крясъци. Сградата все още бе наклонена, но стабилизаторите вече работеха и ако не се прецакаше нещо друго, щеше да остане стабилна. Усилвателите излъчваха успокояващи съобщения. Ако извадеха късмет, можеше да прикрият факта, че се е наложила военна намеса. Местните власти можеха да получат похвалите, че са овладели ситуацията… Хората от Боливуд вече бяха пред него. Бяха уведомени и никой не се опитваше да избяга. „Дайте просто да си поприказваме, дами и господа.“
ДженДжен твърдеше, че лабораториите са надлежно затворени и готови за инспекция. Ха! Екипът от ЦБЗ избързваше с графика. Явно бяха успели да си уредят супербалистичен транспорт. Щяха да кацнат след десет минути. Получаваше подкрепа и в двете посоки на командната верига. Няколко много компетентни групи отхвърляха възможността лабораториите да са превърнати във фабрика за смърт. Вероятността за това бе по-малко от един процент.
Боб Гу за първи път виждаше толкова голям анализаторски екип. Може би разполагаше с около петнадесет процента от разузнавателните общности на САЩ. Тази подкрепа го успокояваше, но все още имаше места, където връзката се губеше. Може би защото кризата бе наистина много странна.
Имаше и други странности. Видя доста параноични цветове и накрая някой изтъкна опасенията.
<команден ред>След анулациите изгубихме контакт с почти пет процента от оригиналните си аналитици, а това би трябвало да е невъзможно.</команден ред>
Всички аналитици се водеха към американската разузнавателна общност. Ако им бяха необходими сертификати от Кредит Сюис, повредата или бе умишлена, или врагът беше част от поддържащия персонал.
Веднага се появи контрааргумент:
<команден ред>Бъркате загубата на връзка със загубата на доверие.</команден ред>
Разузнавателният отдел изпадна в противоречия. Подобна каша можеше да се оправи само от истински магьосник… а Алис беше в някаква скапана болница.
В долната част на екрана му присветна нова аларма. Военната му мрежа беше установила контрол над кампуса и наблюдаваше двукилометровата зона. ЮП/Експрес системата на ДженДжен беше включена. След шестдесет секунди щеше да изпрати пратка.
Междувременно вътрешната мрежа продължаваше да ги уверява, че лабораторията е надлежно запечатана.
Нещо опитваше да се измъкне от ДженДжен.
„Това твърде много прилича на Асунсион.“
Боб погледна лазерите, ядрените глави и другите оръжия, които се спускаха от 10 000 метра. За журналистите тези оръжия изглеждаха като случайни аероботове — но те даваха възможност на полковник Робърт Гу-младши да унищожи всяка заплаха.
Какъв ли беше минимално достатъчният отговор?
Тридесет секунди до изстрелване на пратката. Аналитиците все още бяха в хаос.
Нямаше връзка с министерството на отбраната и ДС.
Понякога решенията трябва да се вземат на място.
32.
Минимално достатъчен отговор
Mus MCog
Според документа на Странника Mus беше съкращение от Mus musculus. Мишки! Зоната, в която се намираха мишките, беше тъмна. На Робърт мястото му се стори по-голямо, отколкото на идване. Накъде ли трябваше да тръгнат?
Мири се поколеба за секунда, след което затича в посоката, отдето идваха най-силните шумове. Подминаха няколко редици и откриха един шкаф с широко отворени врати. Пневмотръбите доставяха бели цилиндри в кристалната гора в горната му част.
Мири спря пред вратите. Зад стъклото се виждаше нещо като сребриста пита восък — със стотици перфектни шестоъгълници. От тях ги гледаха стотици малки очички на стотици малки космати глави. Чуваше се силно цвърчене.
— Така са натъпкани, че не могат да помръднат — каза Мири. — Отзад сигурно са свързани към… — тя спря, може би проверяваше някаква предварително записана информация — към малки катетри. — Гласът й беше доста тъжен за момиче без особен интерес към домашните любимци. — Всъщност това е стандартна практика.