Краят на дъгата [bg]

И му показа най-доброто си предположение каква ще е реакцията на морската пехота.

Нямаше време за трета пратка. Самолетът бе натоварен и оставаха четиридесет и пет секунди до излитането. Само американците да се позабавеха още малко…

Ваз → Браун, Мицури: <sm>Приключих с разчистването. Отправям се към мястото на срещата.</sm>

Алфред хвърли последен поглед наоколо. Всичко в списъка му светеше в зелено. Ороско спеше в другия край на стаята. Нямаше да си спомня нищо от тази нощ, а личните му данни бяха сериозно повредени.

Алфред излезе от стаята и тръгна по коридора. Беше доста осветено, както можеше да се очаква при тежки повреди в системата. Военните най-сетне бяха засекли неговата мрежа и бяха убили аеробота му. Все още имаше контакт с десетина от мобилните машини, разпръснати в храсталаците на север. Повечето се бяха спотаили и поддържаха минимална връзка. Нападателната мрежа на американците прочистваше зоната и ги унищожаваше една по една. Военните устройства се сипеха като черен сняг, незабелязано от околните тълпи.

Той се качи по стълбището и стигна изхода на първия етаж.

Пет секунди до изстрелването! Представяше си хаоса сред американците, след като бяха загубили най-добрия си аналитик. Това беше снайперистка война в модерни условия и три секунди щяха…

Военните му лещи внезапно станаха непрозрачни. Той усети силна топлина и се хвърли на пода. Сградата се разклати от ударната вълна и за малко изгуби стабилността си. Без да става, той се огледа.

На два километра от него покривът на ДженДжен бе пробит от високоенергиен инфрачервен лазер. Единствената камера, която откри, показваше проблясък над евкалиптите и надигаща се мъгла. Част от нея беше от разтопената околност, а останалото — от мъглата за ограничаване на щетите, която намаляваше силата на отраженията. Американците бяха стреляли тридесет пъти за по-малко от секунда. Отблясъците от взрива щяха да се разпрострат на километри и въпреки че бяха невидими за невъоръжено око, можеха да предизвикат ослепяване.

Още една камера успя да се включи. Хълмът изглеждаше като миниатюрен кратер с реки от стичаща се лава. Изтрещя гръмотевица.

Американците бяха реагирали решително — бяха запечатали транспортната зона с минимум косвени щети. „И сложиха край на всичките ми мечти.“

Лещите му отново станаха прозрачни. Алфред се изправи и излезе от Пилчнър Хол.

Хората около него се суетяха в паника, първо заради мрежовия срив, а сега и заради лазерните отблясъци. „Слей се с тълпата.“ Въпреки че бе заобиколен от хора, Алфред се почувства истински сам — за пръв път тази вечер. Някои около него гледаха нагоре, други бяха временно заслепени. Повечето крещяха. Други се опитваха да дават наставления: наведете се, не гледайте отраженията. При липсата на мрежа започваха да се разпространяват слухове. Все повече хора осъзнаваха, че за трети или четвърти път в историята страната им е нападната. Засега обаче никой не се досещаше, че тази атака е дело на собствената им армия.