![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Моля ви. Спасете я! Тя е още момиченце!
Нямаше отговор, само ужасните звуци и болката. След това, за негово удивление, пред очите му започнаха да се изписват букви:
Анонимен → Робърт Гу: <sm>Къде е момичето?</sm>
— Кой е? Тук е, но е в безсъзнание. Не мога да я измъкна.
Анонимен → Робърт Гу: <sm>Съжалявам.</sm>
— Моля ви!… Не я оставяйте да изгори!
Но мълчаливият наблюдател беше изчезнал. Кара лежеше неподвижно. „Не усеща ли жегата?“ Вече едва удържаше отломката.
— Професор Гу? Вие ли сте?
Някакъв досаден студент! Не можеше да е сигурен, но там определено имаше някой, частично потънал в разтопената маса.
— Аз съм, сър. Зулфи Шариф.
Името му беше познато — нагъл, арогантен студент. Но сега кожата му не бе зелена. Това означаваше нещо, нали?
— Опитвам се да ви се обадя от няколко часа, сър. Никога не е било толкова зле… Боя се, че може би са ме отвлекли изцяло. Съжалявам. — Вече почти целият бе потънал в лавата. Призрак.
— Вие сте ранен! — възкликна призракът.
— Извикай полиция.
— Да, сър! Но къде сте? Няма значение, видях! Веднага ще доведа помощ…
Кипящата лава преодоля импровизираната язовирна стена на Робърт и капна върху ръката му. Той потъна в бездна от неописуема болка.
33.
Свобода на много дълга каишка
Новото крило на клиника „Крик“ беше на по-малко от пет години, но носеше в себе си духа на миналия век, когато болниците бяха големи и величествени — сгради за хората, търсещи шанс за оцеляване. Все още имаше нужда от такива места: най-сложните животоподдържащи системи не можеха да се натъпчат в кашони и да се продават по домовете. А и винаги щеше да има някакъв процент тежки нелечими болести.
Новото крило задоволяваше и други нужди, като тези на полковник Робърт Гу-младши, който ходеше там всеки ден. Всеки ден след събитията в университета той отбиваше от пътния възел, слизаше от автомобила и поглеждаше към плажовете и скалите на Ла Хола. Клиниката се намираше на един хълм, точно срещу някои от най-модните световни курорти. На няколко мили навътре в сушата пък бяха биолабораториите на Университета на Сан Диего, може би най-престижното средище за медицински изследвания. Всъщност местоположението на лабораториите не беше от значение. Но тяхната близост, както и курортите, привличаха в клиниката най-богатите и най-болните.
Жената, дъщерята и бащата на Боб не бяха тук заради богатството си. Щом човек минеше през внушителния — и напълно истински — вход, получаваше уединение. В този случай то бе комбинация от принципите на клиниката и специфичния интерес на Чичо Сам към някои пациенти.
Това беше най-доброто място да се покрият чувствителните случаи. Пресата само можеше да се върти навън и да спекулира, без да има основание да се оплаче от нарушаване на гражданските права. Прикритието беше много добро.
Пред главния вход Боб се поколеба.
О, Алис! От години се боеше, че навременното трениране ще му я отнеме. От години двамата се караха за границите на дълга и честта, особено след Чикаго. Сега най-лошото се бе случило и го бе заварило неподготвен. Посещаваше я всеки ден. Докторите не даваха много надежди. Алис Гу бе заседнала под повече пластове от всеки друг. Какво знаеха дотук? Алис беше в съзнание. Непрекъснато се опитваше да му говори, но излизаха само неразбираеми брътвежи. Той я прегръщаше и я молеше да се върне. За разлика от баща му и Мири, Алис не беше федерален затворник. Бе пленница на собствения си ум.
Днес Боб имаше официална задача в „Крик“. Последните разпити на задържаните бяха приключили. Баща му щеше да бъде събуден на обед, а Мири — час по-късно. Боб трябваше да прекара малко време с него във виртуалната компания на Ив Малори, офицера от ДС, който водеше разследването.
В 12:00 Боб стоеше пред старомодно изглеждащата дървена врата. Вече знаеше, че интериорът в болницата е истински и че ако иска да влезе, трябва да натисне дръжката и да дръпне.
Ив → Боб: <sm>Полковник, този разговор много ни интересува, но бъдете кратък. Придържайте се към записките.</sm>
Боб кимна и за момент се зачуди дали трябва да се сърди повече на баща си, или на гаднярите от държавна сигурност. Ограничи се с това да отвори вратата без почукване и да влезе бързо в стаята.
Робърт Гу-старши се разхождаше в помещението без прозорци като наказан тийнейджър. Човек не можеше да познае, че съвсем наскоро единият му крак е бил премазан, а другият — счупен: докторите бяха много добри в оправянето на подобни неща. А следите от изгарянията бяха покрити от болничната пижама.