Краят на дъгата [bg]

Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545857690
Переводчик: Красимир Вълков
Жанр: Киберпанк

Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:

Роман с единия крак в бъдещето! Четирикратният носител на наградата “Хюго” Върнър Виндж е пренасял читателя в космоса и далечното бъдеще с романите си Огън от дълбините и Дълбина в небето. Новата му книга е научнофантастичен трилър и се развива във вълнуващото и странно недалечно бъдеще: Сан Диего, Калифорния, 2025. Робърт Гу се възстановява от алцхаймер. Светът, който помни, е много близък до нашия. Докато се съвзема след дългогодишното лечение, той открива, че светът е променен, както и мястото му в него. Налага се да се впише в новата информационна епоха, в която са вплетени виртуалното и реалното. Но за целта трябва да се научи да носи компютърните системи, интегрирани в дрехите и контактните лещи. Но знанието носи риск. Робърт отново тръгва на училище заедно с мнозина като него и неволно се замесва в мащабна конспирация, целяща световно господство чрез новите технологии. В свят, в който всеки чип изпраща данни към държавна сигурност, тази конспирация обърква и най-добрите аналитици...
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.

Перейти на страницу:

Старецът го погледна рязко, но в думите му имаше повече отчаяние, отколкото гняв.

— Сине! Мири добре ли е?

Ив → Боб: <sm>Отговори, полковник. Можеш да му кажеш всичко за дъщеря си.</sm>

— … Мири е добре, татко. — Той махна към меките столове и масата в ъгъла на стаята.

Но старецът продължаваше да обикаля помещението.

— Благодаря ти, Господи! Последното, което си спомням, е приближаващата се лава. — Погледна пижамата си и за момент като че ли се разсея от видяното.

— Ти си в клиниката „Крик“ в Ла Хола. Мири не пострада от огъня. Лявата ти ръка е тежко наранена. — На места плътта бе изгоряла до кокал, почти до китката.

Робърт-старши докосна празния ръкав.

— Да, докторите ми казаха. — Обърна се и седна на единия стол. — Всъщност само това ми казаха. Сигурен ли си, че Мири е добре? Видя ли я?

Старецът никога не се бе държал така. Очите му бяха насълзени. „Може би просто реагира на изражението ми.“ Боб се настани срещу него.

— Видях я. Ще говоря с нея следобед. Единственият й проблем е лекото объркване за това какво е станало в лабораториите.

— О. — След това още по-тихо: — О! — Робърт замръзна за миг, докато осмисли новините, после се размърда. — От колко време съм извън строя? Има неща, които трябва да знаеш, Боб… Може би трябва да извикаш някои от колегите си.

Ив → Боб: <sm>Значи не си спомня разпитите. Не знаех, че сме станали толкова добри.</sm>

— Няма нужда, татко. Може и да трябват някои допълнителни въпроси, но вече изровихме всичките ти малки мръсни тайни. Разпитват те от няколко дена.

Очите на баща му леко се разшириха, но след секунда той кимна.

— Да, всички тези странни сънища… Значи знаеш за моите проблеми?

— Да.

— Има странни, лоши хора, Боб. Мистериозният странник — този, който беше отвлякъл Шариф — стоеше зад всичко. Не познавам друг, който да може да ме манипулира така. Представяш ли си някой, който ти стои на рамото и ти казва какво да правиш?

Ив → Боб: <sm>Не му споменавай за Заека.</sm> Боб кимна. Това име им бе подхвърлено от индоевропейците и може би беше нещо ново. Заекът бе успял да компрометира ХСС. Хората от Съюза трябваше да отговарят за много неща, но плановете му нямаше да се провалят, ако не беше анулиращата атака. И все пак как ли бе изпълнил този трик? И на какво ли още бе способен?

Това бяха важни въпроси, но не от типа да ги дискутираш с предателския си баща.

— Ще се погрижим за това, татко. Но междувременно ще трябва да се справиш с последиците.

— Да, последиците. — Дясната му ръка загали тапицерията. Думите излязоха леко, почти като молба. — Затвор?

Ив → Боб: <sm>В никакъв случай. Искаме го на свобода.</sm>

— Няма да лежиш, татко. Официално ти и приятелите ти сте били част от демонстрация, която е излязла извън контрол. По-неофициално — според слуховете, които разпространяваме — си помогнал да спрем терористичен саботаж.

Робърт поклати глава.

— Идеята да спрем лошите беше на Мири.

— Да, знам. — Изгледа баща си студено. — Въпросната вечер бях на смяна.

Ив → Боб: <sm>Внимателно, полковник.</sm>

Предупреждението беше напразно. Следователите вече се бяха съгласили, че Робърт трябва да научи някои неща. Единственият проблем беше как да му ги каже, без да го удари в лицето.

— Тук? В Сан Диего?

— За Югозападната част на САЩ, но цялото действие беше тук. Алис беше главният ми анализатор. — Той спря, опитваше се да обуздае гнева си. — Да ти кажа честно, само тя ме спираше да не те изгоня от къщи!

— Аз… — Робърт прокара длан по разчорлената си коса. — Тя винаги изглеждаше толкова дистанцирана…

— Знаеш ли какво е НТ засядане?

Кратко кимване.

— Да. Карлос Ривера понякога засяда с китайски. Той добре ли е? — Лицето му стана пепелявосиво. — А Алис?

— Колабира по средата на твоето приключение. Имам основания да…

Ив → Боб: <sm>Без подробности, моля.</sm>

След кратко колебание Боб продължи:

— Тя заседна.

— Боб… не исках да й навредя. Просто бях много отчаян. Но може би вината е моя. — Той погледна за момент сина си в очите, след което се извърна.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?