Боговете на войната [bg]

Брут не можеше вече да обича човека, който го беше пощадил при Фарсал, но когато Юлий му даде командването в Александрия, наистина изпита необуздана радост.

Въздъхна. Рим бе далече, но той знаеше, че трябва да мисли за бъдещето. Предстояха му години, в които да заличи измяната си. Юлий го беше удостоил с доверие и власт и легионите отново го бяха приели. Беше време да се погрижи за новата си кариера. Все пак Рим беше изграден от хора, преживели поражението.

Брут погледна Юлий; усещаше липсата на старото приятелство. Имаше безценни моменти, в които смяташе, че между тях цари старото разбиране, което не можеше да се изрази с думи. Въпреки това можеше да усети предишната ревност и разрушителна гордост. С времето вероятно и това щеше да намалее.

— Това е стара земя — каза внезапно Юлий и прекъсна мислите му. — Би могла да е втори Рим, столица-близнак в империята. Не съм прекалено стар, за да мечтая за това. Знам, че ми предстои работа, но за кратко искам да я забравя и да видя Нил с моята царица.

Брут леко наклони глава, подбираше внимателно думите си.

— Ще я вземеш ли в Рим?

— Мисля, че да — отвърна Юлий и се усмихна. — Тя влива нов живот в костите ми. С нея до себе си мога да създам империя, която да съперничи на тази на Александър. Ще е подходящо да направя неговия град второто й сърце.

Брут изстина.

— Значи ще си цар? Като Птолемей?

Юлий се обърна към него, тъмните му очи сякаш се впиха в най-стария му приятел.

— Как по друг начин бих могъл да се нарека? Аз съм първият човек на Рим. Рим е първи на света.

— Ами майка ми? Ще я прогониш ли, както направи с Помпея? Или съпругата ти, Калпурния? Ще се разведеш ли и с нея?

Юлий се поколеба, сляп за нарастващия гняв на Брут.

— Прекалено рано е, за да планирам такива неща. Когато се прибера в Рим, ще направя каквото е необходимо. Знам, че Калпурния няма да се противопостави.

— Но сенатът ще се противопостави на амбицията ти — тихо му напомни Брут.

Юлий се разсмя.

— Няма да се осмелят, приятелю. Ще ме почитат и ще почитат царицата, която ще им доведа. Рим е изграден от царе. Това ще се възроди чрез поколението ми.

— От дъщеря ти ли? — попита Брут.

Очите на Юлий блестяха. Той се загледа над града и стисна каменния перваз на прозореца като собственик.

— Няма да крия новината, Брут. Не от дъщеря ми. От моя син, който ще се роди. Царицата е бременна и гадателите са й казали, че ще е момче. Син, който ще управлява две империи. — Разсмя се учудено и високо. Трябваше да е момче. Боговете не можеше да са чак толкова жестоки.

Брут се дръпна крачка встрани и го изгледа разтревожено. Какво приятелство би могло да оцелее при такава неукротима амбиция? Виждаше, че Юлий не е задоволил апетита си в Египет. Щеше да се върне в Рим с по-големи мечти, отколкото на всеки от мъжете, които беше унищожил. Нито Сула, нито Катон, нито Помпей бяха стигнали толкова далече.