Кръвта на боговете [bg]

На теория нямаше причина чиновниците и пълномощници­те да не могат да го съпровождат навсякъде из огромния край­брежен лагер, но когато стигнаха до палатките на войниците, Меценат и Агрипа успяха да убедят останалите да престанат така гръмко да се домогват до вниманието му. При предишното си идване Октавиан едва беше спрял Агрипа да не хвърли един човек във водата, когато онзи прекали с нахалството си, но този път странната летаргия, която го беше обхванала, му пречеше да възразява и той само гледаше тъпо как едрият му приятел задържа някакъв мъж и му обяснява кратко, ясно и грубо какво да направи със заявките си.

След гова тримата останаха сами. Агрипа вървеше отзад, за да е сигурен, че никой няма да посмее да им досажда.

   - Слава на боговете, това е последният път - рече Агрипа.

Слънцето все още се издигаше, пътят пред тях бе ярко ос­ветен и обещаваше пореден горещ ден под безоблачното синьо небе. Минаха през най-старите лагери, където се бяха настани­ли първите войници още преди шест седмици. Легионерите по навик и по заповед ставаха рано, така че наоколо вече сновяха хиляди мъже, ядяха топла овесена каша или пиеха чай. Мнози­на се упражняваха, за да раздвижат крайниците и мускулите си след спането на каменистата земя. В лагера цареше дружеска атмосфера и мнозина възкликваха, когато разпознаваха Агри­па, и го сочеха на другарите си. За съвсем кратко време той бе станал прочут - мъжът, който бе смазал флота на Секст Помпей и беше осигурил прехвърлянето им в Гърция.

Изкачиха крайбрежните хълмове и Октавиан погледна към равнината зад тях. Чувстваше тежест зад очите. В светлината на утрото не можеше да види края на огромния лагер, който се простираше във всички посоки. Нужни бяха по-остри очи от неговите, за да различат границата между двете основни сили, но такава съществуваше. Марк Ангоний командваше самос­тоятелно легионите си и Октавиан го доядя, когато си спомни една друга дразнеща подробност. Колегата му беше настоял да прекоси пръв. В резултат легионите му бяха заели най-добри­те места в близост до вода и сянка. След това бившият консул имаше нахалството да се оплаква за всеки прахосан ден, дока­то Октавиан прехвърляше собствените си легиони в Гърция. Марк Антоний успяваше да игнорира безбройните проблеми у дома и да се съсредоточи единствено върху командването на силите си и разузнаването на терена. Отначало това изглежда­ше маловажно, но пристигането му пръв гук му бе позволило да разположи легионите си в авангарда без никакво официално решение. Октавиан се усмихна уморено при мисълта за Педий, който несъмнено правеше същото в Рим.