Отровни думи [bg]

— Може да му кажа, че навярно ми се е причуло. И че Габри е един от най-добрите ни приятели.

— Именно. Фортен едва ли помни какво е казал.

— Сигурна съм, че няма да ми се разсърди — повтори Клара.

Художничката бавно тръгна към къщата, за да се обади на галериста.

— Дени? Обажда се Клара Мороу. Да, беше ми много приятно. Наистина ли? Смятате, че това е добра цена? Разбира се, ще предам на главния инспектор. Вижте, днес ще бъда в Монреал и си мислех, че може пак да се видим. Имам… някои съображения. — Тя замълча. — Аха. Аха. Звучи чудесно. Дванайсет и половина в „Сантропол“ на улица „Дюлут“. Идеално.

„Каква я забърках?“ — каза си Питър.

Закуската в пансиона беше трагична история: прегорели филийки, омлет като подметка и изпържен до черно бекон. Кафето беше слабо, а млякото изглеждаше вкиснато — точно като Габри. По взаимно мълчаливо съгласие не казаха нищо по въпроса, докато не стигнаха във временния щаб.

— Ох, слава богу! — възкликна полицай Лакост, когато погледът ѝ попадна върху двойните кафета, които бе донесъл полицай Моран. И поничките с шоколадова глазура. — Никога не съм допускала, че ще предпочета това пред закуската на Габри. — Младата жена отхапа лакомо от меката сладка поничка. — Ако продължава така, ще се наложи да разрешим случая колкото се може по-бързо и да си заминем.

— Интересна мисъл — отбеляза Гамаш и си сложи полукръглите очила за четене.

Бовоар седна пред своя компютър, за да си провери пощата. На монитора беше залепено с тиксо листче, изписано с познат почерк. Той го откъсна, смачка го и го хвърли на пода.

Главният инспектор също гледаше в своя екран. Там бяха резултатите от търсенето в Гугъл на „Шарлот“.

Докато отпиваше от кафето си, детективът зачете за групата „Гуд Шарлът“, писателката Шарлот Броите, певицата Шарлот Чърч и „Паяжината на Шарлот“, град Шарлот в Северна Каролина, Шарлъттаун на остров Принц Едуард и архипелага Кралица Шарлот на другия край на континента, край бреговете на Британска Колумбия. Разбра, че повечето от тези места носят името на кралица Шарлота.

— Името „Шарлот“ говори ли ви нещо? — попита той хората от екипа си.

След като помислиха известно време, поклатиха глава отрицателно.

— А кралица Шарлота? Била е съпруга на крал Джордж.

— Джордж Трети? Лудият? — попита Моран. Другите двама го погледнаха удивено. Младият полицай се усмихна. — Бях добър по история в училище.

Гамаш си каза, че училищните години на младежа не са били чак толкова отдавна, което също е от значение. Иззвъня телефон и Моран вдигна. Обаждаха се от консерваторията „Мартину“ в Прага. Главният инспектор слушаше разговора, докато не се разнесе втори звън.

Търсеше го комисар Брюнел.

— Като пристигнах в офиса си, ми се стори, че съм в шатрата на Ханибал129. Направо няма къде да стъпя, Арман, тук е пълно с вещите на вашия Отшелник. — Дамата не звучеше недоволна — Но не се обаждам заради това. С Жером ви каним на обяд у нас. Той иска да ви покаже нещо. А и аз имам новини.