Измамна светлина [bg]

— Теб кое би те смазало? — Гамаш погледна с обич мъжа отсреща. — да те обвинят или да те похвалят незаслужено? Особено когато има толкова много болка и толкова малко за похвала.

— Вината не беше твоя — напомни Жером и погледна приятеля си право в очите.

— Merci — инспекторът наклони глава, — но не беше и най-славният ми миг.

Домакинът кимна. Светлините на прожекторите бяха опасно нещо. Можеха да принудят човек да хукне към някое тъмно ъгълче и да се скрие. Далеч от свирепия поглед на общественото одобрение.

Гамаш не избяга, но Жером и Терез знаеха колко дълбоко бе изкушен да го стори. На косъм бе да напусне полицията и да се пенсионира. И никой не би го обвинил. Така, както никой не го обвиняваше за смъртта на онези млади полицаи. Никой, освен собствената му съвест.

Но вместо да се пенсионира и оттегли, главният инспектор остана.

И Жером се запита дали причината не бе тъкмо тази. Дали му оставаше още едно нещо, което да направи. Да изпълни последното си задължение — както към живите, така и към мъртвите.

Да открие истината.

Полицай Изабел Лакост избърса лицето си с ръце и погледна часовника.

Седем и трийсет и пет вечерта.

Главният инспектор й бе звъннал малко по-рано с необичайна молба. Предложение всъщност. Беше свързано с допълнителна работа, но тя включи още един полицай в издирването. Сега петима униформени преглеждаха архива в справочния отдел на монреалския ежедневник "Прес".

Така търсенето вървеше много по-бързо, но тъй като не знаеха кога е била публикувана рецензията — нито годината, нито дори десетилетието, не им беше лесно. А главен инспектор Гамаш току-що бе направил задачата още по-трудна.