Градината на Рама [bg]

Бенджи държеше танцуващото момиче на сантиметри от очите си.

— Кра-си-во — изрече с широка усмивка.

— Благодаря — отвърна господин Мурильо — Трима или четирима от другите пътници на „Нина“ също са донесли няколко фигурки.

— Може ли да ги разгледаме? — запита Ели. — Ще бъдем много внимателни.

— Заповядайте — рече госпожа Мурильо. — Накрая, когато подредим всичко, ще продадем или ще разменим някои от тях; определено това ще бъдат копията. Сега сме ги изложили точно за да им се наслаждават.

Докато Ели и Бенджи разглеждаха порцелановите изделия, още няколко души влязоха в магазина. Господин Мурильо беше започнал търговията само преди няколко дни. Тук се продаваха свещи, красиви кърпи за хранене и други малки украшения за дома.

— Хич не си си губил времето, Карлос — обърна се към господин Мурильо един широкоплещест американец няколко минути по-късно. От поздрава се разбираше, че двамата са били спътници на Нина.

— За нас беше по-лесно, Травис — рече господин Мурильо. — Нямаме голямо семейство и се нуждаехме от малко местенце, където да се настаним.

— А ние даже още не сме си избрали къща — оплака се Травис. — Решихме, че ще живеем в това градче, но Челсия и децата не могат да открият къща, която да допада на всички ни… На Челсия все й се привиждат духове. Дори и сега не вярва, че МКА казва истината.

— Признавам, не е лесно да повярва човек, че тази космическа станция е била построена от чуждоземци, само и само за да ни наблюдават… приказките на МРУ щяха да звучат много по-правдиво, ако имаше някакви снимки от Пресечната точка на орбитите. Но защо пък ще ни лъжат?

— Лъгали са и преди. Един ден преди срещата никой дори не споменаваше това място… Челсия мисли, че участваме в някакъв колонистки експеримент на МКА. Тя твърди, че ще останем тук само за малко, а после ще ни прехвърлят на повърхността на Марс, така че двата типа колонии да могат да бъдат сравнени.

Господин Мурильо се разсмя.

— Явно Челсия не се е променила, откак сме напуснали „Нина“… — сетне стана по-сериозен. — Знаеш, ние с Хуанита също изпитвахме някакви съмнения особено след като измина една седмица, а никой дори не беше зървал чуждоземците. Цели два дни се скитахме наоколо, разговаряхме с други хора, всъщност проведохме наше лично разследване. Най-накрая заключихме, че версията на МРУ трябва да е вярна. Първо, защото е прекалено абсурдно, за да бъде лъжа. Второ, защото онази жена Уейкфийлд беше твърде убедителна. На откритата среща почти два часа отговаряше на разни въпроси и нито Хуанита, нито аз доловихме някакво несъответствие.

— Трудно ми е да си представя, че някой може да спи дванадесет години — рече Травис, поклащайки глава.

— Разбира се. И за нас беше трудно. Но ние отидохме и сами огледахме сомнариума, в който се предполага, че са спали семейство Уейкфийлд. Всичко беше точно такова, каквото Никол го описа на срещата. Между другото, сградата е огромна. Има койки и място за цялата колония, ако е необходимо… Някак не е логично МКА да построи такова огромно съоръжение само за да подкрепи една лъжа.