Гравитационна дъга [bg]

— Не, съвсем не е така. А какво мислиш за това… — и Слотроп му разказва за уговорената в полунощ среща с Катье. За миг те като че ли се озовават отново в бюрото на ПОЧИТ, падащи ракети, чай в картонени чаши, и отново всичко е наред…

— Ще отидеш ли?

— Какво, не трябва ли? Мислиш, че тя е опасна?

— Мисля, че е възхитителна. Ако ги нямаше Ивон и Франсоаз, които не ме оставят на спокойствие, щях да се надбягвам с теб до нейната врата.

— Но?

Но часовникът над бара изцъква само веднъж, след малко повтаря, задръжното му зъбно колело отпраща минутите една по една в тяхното минало.

— Или си прихванал нещо заразно — започва Галопа, — или аз също съм под наблюдение.

Двамата се споглеждат. Слотроп помни, че ако не се брои Галопа, той е съвсем сам тук.

— Разказвай.

— Бих искал да има какво да разказвам. Той се промени, но едва ли ще мога да цитирам каквото и да е, дори най-незначително доказателство за това. Откакто… Не знам. От есента. Вече не говори за политика. Господи, как се задълбавахме… И вече не обсъжда плановете си за след демобилизацията, а преди непрекъснато говореше само за това. Мислех, че тази Блиц офанзива може да го е стреснала… но след вчерашния случай, смятам има и още нещо друго. Дяволите го взели, това ме натъжава.

— Какво е станало?

— О, ами нещо като… не е заплаха. Или поне не е сериозна. Подметнах, само на шега, че съм й много навит на твоята Катье. А Блоут изведнъж се вледени и ми казва: „На твое място щях да стоя по-далеч от нея“. Опита се да го прикрие със смях, сякаш той също й е хвърлил око. Но тук има нещо друго. Той вече ми няма доверие. Аз съм му… усещам, че съм му полезен по някакъв начин, обаче не проумявам какъв. Че ще ме търпи само докато може да ме използва. Състуденти, нали разбираш, стари връзки от университета. Не знам дали и при теб е било така в Харвард… аз например още в Оксфорд бях започнал да долавям от време на време някаква особена структура, за която никой не признаваше, че съществува. Тя се простираше далеч отвъд Търл Стрийт и Корнмаркет405 и обхващаше споразумения, доставки, разчетни сметки… изобщо нямаш представа към кого и кога или как ще се опитат да ги осребрят… но аз смятах, че всичко е безцелно и само показно, само някъде по допирателната на причината, за да бъда действително там, нали разбираш…

— И още как. В онази Америка това е първото, което ти втълпяват. А Харвард има друго предназначение. „Образованието“ е само нещо като фасада.

— Виждаш колко наивни сме ние тук.

— Някои от вас може би. Съжалявам за Блоут.