Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
А Кити я нямаше, когато най-много се нуждаеше от нея...
Една лампичка в мозъка му угасна и той се унесе.
Глава 69
- Той е бил - каза Молвик. - Съвестта му е пълна с трупове както лентичка за мухи над кучешко лайно. Видя обувките в коридора, два чифта, и двата размер 44.
Саикх спря, за да пропусне потеглящ от близката спирка автобус.
- Отпечатъците от ботуши в градината на Сюзан Стенли бяха номер 45.
- Нормално е ботушите ти да са с един номер по-големи. И аз правя така, за да има място за дебели чорапи.
- Молвик взе от жабката найлоново пликче, извади пуретата от джоба си, подуши я набързо и я пъхна вътре.
- Пуретата е същата като онази от градината, главата си залагам. Мирише така. С предпазливи пръсти извади намачкани парчета кухненска хартия с останки от пица от другия джоб на якето си и ги пъхна в ново пликче. С маркер записа датата, името на Евен Вик и своите собствени инициали върху двете пликчета и ги остави на задната седалка. - Занеси ги в Съдебна медицина и ги накарай да сравнят ДНК-то от салфетките с намереното по угарката.
Мохамад Саикх влезе през служебния вход за автомобили пред участъка и паркира от задната страна. Над тях грачеха няколко чайки, изглежда се биеха. Молвик отвори енергично вратата и излезе. Саикх повиши глас, говореше на гърба му.
- Знаеш, че няма да го направят. Взе салфетките от кошчето му за боклук без негово знание и без да имаме основателна причина да го подозираме. Нарушаваш правилата, защото...
- Основателна причина - изрева главният инспектор и мушна глава в колата. - По дяволите, имаме всички необходими и желателни причини и ако не си размърдаш черния задник, то дявол да ме вземе, сам ще те ритам по целия път до Съдебна медицина.
Мохамад Саикх гледаше втренчено през предното стъкло, без да отговори. Бавно премести ръка на скоростния лост и включи на задна. Молвик остана на мястото си.
- Евен Вик е стоял в онази градина в петък вечер, пушел е пурета и е изхвърлил фаса. - Главният инспектор насочи дългия си, жълт показалец към Саикх. - Отишъл е до къщата с ботушите си 45-и номер, влязъл е и е удушил Сюзан Стенли. Когато го докажа, малкият ти, щръкнал задник ще си има работа с мен. Не си мисли, че ще забравя подобно поведение. - Той поклати глава и изгледа Саикх учудено.
- Да държи такъв тон на един главен инспектор! По дяволите! - Вратата така се затръшна, че колата се разклати.
Мохамад Саикх отпусна съединителя и пое назад, за да излезе от паркинга.
Глава 70
Все още унесен в хубав сън, в който Кити му ухапа ухото (или пък беше Май?), докато лежеше плътно до него и му прошепна нещо, което не можа да разбере, май че дневникът бил отпреди плика, Евен се протегна и прозина. Едва отвори едното си око, успя да намери будилника и изведнъж се събуди напълно.
- По дяволите! Четири и половина! Пощата скоро ще затвори.
Бързо се измъкна от леглото, втурна се в гостната и повика такси. Влезе в банята, където се спря, и с изненада установи, че не го боли нито глава, нито корем. Изми се и се облече, без да се допита до огледалото, намаза си една филийка, увери се, че ключовете за колата са в джоба му и хукна навън.
Таксито дойде веднага. Евен тъкмо се канеше да излезе на платното, когато си спомни за пощенското ключе и викна с пълна уста на шофьора да спре. Той го изчака да изтича и вземе ключа от вчерашните панталони. Трафикът към центъра беше възможно най-тежък, той кълнеше и псуваше наум, та се наложи да отвори прозореца, за да влезе въздух, загуби апетит и хвърли навън недоядената филия със сирене. Шофьорът го погледна укорително в огледалото и включи радиото. Евен го помоли да намали звука и извади телефона си. Попита на информацията за номера на пощата във Вика и някакъв служител му обясни, че затварят след две минути, и не, не могат да изчакат още десет.
Определено беше закъснял.
Евен изстена отчаяно, плати и слезе от колата насред движението. Тръгна унило право през центъра, спря в едно кафене и си поръча капучино. Сети се за Май - тя винаги пиеше капучино, когато имаше възможност, замисли се дали сега е на небето, в което винаги бе вярвала, или спеше безкрайния сън, който според Евен бе единственият логичен свършек на живота. Не бяха ли просто две различни имена на едно и също нещо, за което човек не знаеше нищичко, само можеше да мечтае и фантазира? Като рибата, която очакваше да улови на следващото лято. Евен винаги се бе чудил как теолозите и други многознайковци можеха да обсъждат и да водят бурни спорове за нещо, за което никой, абсолютно никой на практика не знаеше нищо. Всичко бе просто догадки и бълнуване. Колко само бе щастлив, че е математик.