Фурията на Първия лорд [bg]

Кайтай бръкна в джоба си и му подхвърли нещо. Тави го улови във въздуха. Беше триъгълно парче хитин с дължина на кутре — връхче от косата на вордски рицар.

— Всичко се промени, алеранецо мой. Вордът е тук и ще убие всички ни. Да му помагаш в това е лудост — тя се придвижи напред и сложи ръка на рамото му. — И той ти спаси живота, чала. За това съм му длъжница.

— Врани — Тави въздъхна и се отпусна назад, загледан в палубата. Кайтай тихо приближи и седна на леглото до него. Тя притисна ръка към челото му. Кожата й се усещаше приятно хладна.

— Имаш треска, чала — каза тя тихо. — Прекалено дълго държиш времето.

Тави стисна зъби.

— Трябва. Не остана много. Трябва да стигнем до Фригия до сутринта.

— Ти ми каза, че Секстус е правил същото — каза тя. — Принуждавал се е да прави това, което смята за свой дълг — дори това да му коства собственото здраве, дори да излага Империята на риск да остане без своя Първи лорд.

Тя плъзна ръка по ръката му, за да сплете пръсти с неговите.

— Ти каза, че това е било много недалновидно от негова страна. Каза, че е било глупаво.

— Той го правеше в продължение на седмици — каза Тави.

— Но не и непрекъснато — контрира тя. — Само през нощта, по време на медитациите му.

— Няма значение — каза Тави. — Ако ледът се стопи, няма да можем да го възстановим с идването на пролетта. Просто трябва да го задържа още няколко часа.

Тя недоволно се намръщи, но не каза нищо.

— Мислиш, че пропилявам живота на Фиделиас.

— Не — каза Кайтай. — Той е там, защото иска да бъде там. Пропиляваш смъртта му.

Тави се намръщи за миг, после смисълът на казаното стигна до него.

— О — промълви на глас.

— Трябва да му се даде избор — каза Кайтай. — Ако не друго, поне това му дължиш.

Тави се наведе и нежно целуна косата й.

— Мисля — каза той, — че може би си права.