![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Той също беше свързан с училището в Удбридж, защото точно там се бях запознала с него. Водеше часове по латински и старогръцки — и интересното е, че е познавал Алан Конуей отпреди мен. Мелиса, съпругата на Алан, също беше работила там — така че между тях тримата е съществувала връзка много преди на сцената да изляза аз. Запознаха ни в края на един срок, малко преди лятната ваканция. В училището беше организирано спортно събитие и аз бях отишла, за да подкрепям Джак и Дейзи. Двамата се заговорихме и той веднага ми стана симпатичен, но мина цяла година, преди да се срещнем отново. По онова време той вече се беше преместил да живее в Лондон, защото беше започнал работа в училището „Уестминстър“, и беше позвънил на Кейти, за да й поиска моя номер. Стана ми приятно, че си спомня за мен след толкова много време, но романтичната ни връзка не започна веднага. Много дълго бяхме само приятели, преди да станем любовници: в действителност отношенията ни бяха на този етап едва от няколко години насам. И между другото почти никога не си говорехме за Алан. Между тях двамата имаше някаква стара вражда, въпреки че никога не го бях питала за причината за нея. Никога не бих казала, че Андреас е склонен към ревност, но бях останала с впечатлението, че дълбоко в себе си ненавиждаше Алан заради неговия успех.
Знаех всичко за миналото на Андреас: той не искаше между нас да има никакви тайни. Беше се оженил за пръв път много млад, едва на деветнадесет години, и бракът му се беше разпаднал, докато беше отбивал задължителната си военна служба в гръцката армия. Втората му жена, Афродита, живееше в Атина. Беше учителка, също като него, и двамата бяха дошли заедно в Англия. И точно тогава нещата бяха тръгнали надолу. Тя изпитвала носталгия по своето семейство и по родината си. „Трябваше да разбера по-рано, че не е щастлива тук, и да се върна заедно с нея“, разказа ми Андреас. „Но вече беше твърде късно за това. Тя си тръгна сама.“ Двамата си бяха останали приятели и се срещаха от време на време.
Излязохме навън, за да вечеряме. В Крауч Енд има един гръцки ресторант (хората, които го държат, в действителност са от остров Кипър) — и въпреки че човек би си помислил, че това ще е последната кухня на света, към която ще прояви интерес, след като е бил цяло лято в родината си, двамата по традиция винаги ходехме там. Вечерта отново беше топла, така че седнахме навън, близо един до друг на тясната тераса на ресторанта, а над главите ни съвсем ненужно работеше един градински отоплителен фенер. Поръчахме си тарамосалата, долмадес, луканико, сувлаки… приготвени в най-миниатюрната кухня на света, която беше точно до входа на ресторанта, и си разделихме една бутилка тежко червено вино.
Андреас сам повдигна темата за смъртта на Алан. Беше научил новината от вестниците и се тревожеше как ще ми се отрази това.
— Ще пострада ли издателството? — попита ме той.
Между другото, английският му беше перфектен. Майка му беше англичанка, така че от малък беше говорил и на двата езика. Заех се да му разказвам за липсващите глави, а след това съвсем естествено продължих и с цялата останала част от историята. Не виждах причина да крия нещо от него, а освен това наистина ми беше приятно да имам с кого да споделя всичко, което си мислех. Разказах му за посещението си във Фрамлингам и за всички хора, с които се бях срещнала там.
— Видях и Кейти — добавих аз. — Тя пита за теб.
— А, Кейти! — възкликна Андреас.
Познаваше я като майка на двама от учениците в училището и винаги я беше харесвал.
— Как са децата, Джак и Дейзи?
— Не бяха там, А и вече почти не са деца. Следващата година Джак ще бъде студент…
Разказах му и за писмото и за това как бях достигнала до заключението, че Алан може би все пак не се беше самоубил. Той се усмихна.
— Това ти е проблемът, Сюзан. Винаги търсиш някаква интересна история във всичко, което се случва. Четеш между редовете. За теб никога нищо не е просто това, което изглежда.
— Мислиш, че греша?
Той ме хвана за ръката.
— Не исках да те ядосам, когато го казах. Това е едно от нещата, които харесвам у теб. Но не мислиш ли, че от полицията щяха да забележат, ако някой го е блъснал от кулата? Убиецът трябва да е проникнал с взлом в къщата. Трябва да е имало борба. Щяха да останат пръстови отпечатъци.