Мозайка от убийства [bg]

Не се опитах да възразя. Останах малко разочарована, че Андреас толкова нехайно беше отрекъл всичките ми теории. Освен това ми се струваше, че между нас се е възцарила някаква лека неловкост, някаква липса на връзка, която усещах още от мига, в който се беше появил на вратата на апартамента ми. Двамата винаги сме общували с голяма лекота. Чувстваме се комфортно, дори когато си мълчим. Но тази вечер не беше така. Имаше нещо, което той не ми казваше. Стигнах дотам да се питам дали не е срещнал някоя друга жена.

А след това, в края на вечерята, докато отпивахме от гъстото, сладко кафе, на което вече се бях научила да не казвам „турско“, той изведнъж каза:

— Мисля да напусна училището „Уестминстър“.

— Моля?

— В края на срока. Искам да се откажа от преподаването.

— Това е много неочаквано, Андреас. Защо?

Той ми разказа. Бяха обявили за продан един хотел в покрайнините на Агиос Николаос; малък, семеен хотел с дванадесет стаи, на самата брегова ивица. Собствениците вече бяха над шестдесетте, а децата им бяха емигрирали от острова. Както много други млади гърци, и те живееха в Лондон, но Андреас имаше един братовчед, който работеше в хотела, към когото собствениците се бяха отнасяли едва ли не като към свой роден син. Бяха му предложили да купи хотела от тях, а братовчедът се беше обърнал към Андреас, за да му помогне с финансирането. На Андреас му беше омръзнало да работи като учител. Всеки път, когато се прибираше на остров Крит, се чувстваше все повече у дома си, и започваше да си задава въпроса защо изобщо го беше напуснал. Беше на петдесет години. Това беше възможност за него да промени живота си.

— Но, Андреас — възразих аз, — ти изобщо не знаеш как се управлява хотел.

— Янис има опит, а освен това хотелът е малък. Колко да е трудно?

— Но ти каза, че на остров Крит вече не ходят туристи.

— Тази година беше така. Но следващата година ще бъде по-добра.

— Но няма ли да ти липсва Лондон…?

Всичките ми изречения започваха с „но“. Наистина ли смятах, че идеята не беше добра, или точно това беше онази промяна, от която се бях страхувала — осъзнаването на факта, че ще го загубя? Точно за това ме беше предупреждавала сестра ми. В крайна сметка щях да остана сама.

— Надявах се да проявиш повече въодушевление — каза той.

— Защо? — попитах нещастно аз.

— Защото искам да дойдеш с мен.

— Сериозно ли говориш?

Той се разсмя отново.

— Разбира се! Защо иначе ти разказвам всичко това според теб?

Сервитьорът ни беше донесъл анасонова ракия и той напълни две чашки до ръба.

— Ще се влюбиш в това място, Сюзан, обещавам ти. Крит е прекрасен остров, а освен това е крайно време да се запознаеш с роднините и приятелите ми. Всеки път ме питат за теб.

— Да не ми предлагаш да се омъжа за теб?