Ханибал - врагът на Рим

— Младежът е най-малкият син на главатаря им, командире. Останалите пък са високопоставени воини — преведе водачът. — Те ще бъдат наши заложници.

— Така е по-добре — каза Сафон и се обърна към най-близкия офицер. — Иди да намериш генерала. Кажи му какво става. Мисля, че ще иска да чуе предложението им лично.

Офицерът забърза да изпълни заповедта, а Сафон отново заоглежда склоновете. Фактът, че бяха пусти, изобщо не го окуражаваше. Инстинктът му казваше, че на воконтите може да се има доверие колкото на змийско гнездо.

Ханибал се появи бързо. Когато не вървеше в началото на войската, генералът можеше да бъде намерен в края ѝ и днес беше първото. Сафон беше поласкан, че никой от старшите офицери не го съпровожда. Отдаде отсечено чест.

— Сафон. — Ханибал стигна до него. — Това значи са пратениците на воконтите, а?

— Да, генерале — отвърна Сафон. — Лукаво гледащият кучи син ей там е водачът им.

— Кажи ми отново какво са казали — нареди Ханибал, докато оглеждаше воините.

Сафон се подчини.

Ханибал потърка брадичката си.

— Сто говеда и десет заложници. Както и водачи, които ще останат при нас. Предложението си го бива.

— Да, генерале.

— Не изглеждаш доволен — каза Ханибал и го погледна проницателно. — Защо?

— Какво им пречи да си отмъкнат говедата обратно? — отвърна Сафон. — И кой може да гарантира, че заложниците не са просто селяци, които няма да липсват на никого, ако бъдат екзекутирани?

— Да отхвърля ли предложението им?

Стомахът на Сафон се преобърна. Ако дадеше погрешен отговор, Ханибал сигурно никога повече нямаше да го постави начело на войската. Отговореше ли правилно, щеше да се издигне в очите му. Сафон отчаяно се надяваше на второто.

— Не, генерале.

— Защо? — поинтересува се Ханибал.

Сафон срещна пламтящия му поглед.

— Защото ако го направиш, ще трябва да си проправяме с бой пътя през земите им, генерале. А ако приемем, има шанс да предвидим евентуални нападения и да продължим напред без спънки. Ако се окажат надеждни, толкова по-добре. Ако ли не, поне сме опитали.

Отначало Ханибал не каза нищо и Сафон започна да се тревожи, че е изборът му е бил неправилен. Мислеше дали да не си върне думите назад, когато генералът заговори.

— Харесвам начина ти на мислене, Сафон, син на Малх. По-лесно е да избегнеш наблюдаваната змия, отколкото скритата под хиляда камъни. Би било глупаво обаче да не вземем мерки срещу евентуална катастрофа. Обозът и конницата трябва да бъдат преместени на нови позиции. Те най-лесно могат да бъдат откъснати от останалата войска.

Отпред подобно нещо никога не би могло да се случи, помисли си Сафон.

— Да, генерале. — Той се опита да скрие разочарованието си, че Ханибал ще поеме водачеството. Е, поне беше бил начело на войската за няколко дни.